— Не е какво? — Бърди изруга наум. Не трябваше да влиза в разговор с Тали.
— „Окото на Гаргантюа“ не е природно чудо на звездната система. Защото не е природно.
— Тогава какво, по дяволите, е?
— Не зная — Тали опита друг човешки жест — вдигане на рамене. — Но зная какво не е. През последните петнайсет часа непрекъснато правех изчисления с всички възможни гранични условия. Системата, която виждаме, не е стабилно решение на зависимото от времето, триизмерно уравнение Навиер-Стокс за движение на газовете. То би трябвало да се разсее за седмици или месеци. За да съществува тук „Окото на Гаргантюа“, трябва да има някакъв голям допълнителен източник на атмосферна циркулация — той докосна екрана. — В центъра на „Окото“, където се виждат вихрите…
— Фейджи! — прекъсна го възбудено Джулиъс Грейвс. — Те са там. Ние получаваме образ на фрагменти около „Глистър“, но той не е като онзи, който Ребка и Ланг ни показаха при тяхното първо пътуване. Облакът около него се разширява чак до повърхността. Ако всичко това са фейджи…
— Можем ли да летим през тях, както са направили капитан Ребка и професор Ланг? — обърна се Тали към Бърди Кили като най-опитен пилот. — Те са достигнали благополучно до повърхността.
— Искате да летим… с този контейнер за отпадъци? — Бърди огледа таблото с уредите на кораба за извозване на руда. — Адски сигурно е, че не можем. Погледнете! Двигателят работи само на половин мощност, нямаме никакви оръдия, с които да стреляме по фейджите и сме тромави като даузъри. Ако всичко онова долу са фейджи и са наполовина свирепи според описанието, което дава Ребка, ще имаме проблеми. Може би единственият ни шанс е, ако помиришат добре този кораб, преди да започнат да го ръфат. Зная, че фейджите ядат всичко, но лакомията им сигурно има граници.
— Да помиришат…
— Шегувам се, Е. К. Искам да кажа, че е по-добре да стоим настрана от тях.
— Не трябва да разчитаме на „Инкомпарабъл“, за да се измъкнем оттук — каза Джулиъс Грейвс. — Можем да използваме „Съмър Дриймбоут“. Той прекара другите покрай фейджите и в последното си съобщение професор Ланг каза, че го е оставила на дистанционно управление. Можем да го извикаме и да слезем долу с него.
— А какво ще правят Ребка, Ланг и Калик? — Бърди не хареса допускането всички да слязат на „Глистър“, независимо дали има, или няма опасност. — Ако им се наложи бързо да напуснат, ще се нуждаят от кораб.
— Те имат един кораб… „Хев-ит-ол“. Той е все още там, в случай на нужда. И ние сигурно можем да заемем „Дриймбоут“ за няколко часа. Ще им го върнем, преди да са разбрали, че е изчезнал. Но ще трябва известно време, за да дойде „Дриймбоут“ тук. Трябва веднага да подадем команда. Така че, ако обичате, действайте, комисарю…
Беше фейдж на повърхността на „Глистър“.
Или може би е по-точно да се каже останки от унищожен фейдж. Д’жмерлиа се приближи, доколкото посмя и потвърди, че сиво-синият куп представлява останки от правилни петстенни елементи. Но той не видя никакви органи или вътрешна структура, а другите отломки го накараха да се запита, дали те наистина бяха от такъв фейдж, каквито познаваха в останалата част на спиралния ръкав. Преди всичко фейджите бяха известни като неразрушими. Този имаше вид, сякаш е паднал право надолу върху повърхността на „Глистър“ с максимална скорост. Ако беше така, трябваше да има гигантска дупка. Но ударът не беше оставил никаква следа или пък следата беше се изгубила.
От какво можеше да е направен „Глистър“, за да не остане дори драскотина след такъв удар?
Д’жмерлиа вдигна лимоненожълтите си очи на очните стълбчета към небето и заоглежда за още фейджи. Видя ги. Носеха се шеметно във висините и слизаха все по-ниско, ако можеше добре да прецени.
Той забърза напред, оглеждайки повърхността на „Глистър“ за нещо познато. След по-малко от пет минути достигна до опънато въже, което се простираше от хоризонт до хоризонт. Тръгна по него и скоро видя „Хев-ит-ол“. Забърза към кораба, надявайки се да намери Калик или хората. Един бърз оглед вътре показа, че каютите са празни. Записаното от Калик на рекордера съобщение го потвърди. На четирийсет метра встрани от кораба стоеше наполовина машина, потънала в гладката сива повърхност на „Глистър“. Четири силно опънати въжета под деветдесет градуса едно спрямо друго изглежда я поддържаха.