Зелената светлина запулсира отново и освети тях и цялата сводеста зала.
„Изследването напредва — заговори дрезгавият глас. Наближава неговото завършване… Достатъчно близо е, за да сме сигурни, че модифицираният е истински човек и е приемлив. Не е необходимо вие да бъдете тук…“
— Тогава изкарайте ни на повърхността — каза Ребка.
— Не! — Дариа застана пред него. — Ханс, ако се върнем сега, може изобщо никога да не дойдем отново тук. Можем да намерим толкова много неща за Строителите на това място. Може би никога няма да имаме такава добра възможност.
„Вие търсите Строителите — продължи дрезгавият глас, сякаш никой от тях не беше говорил. — Аз не съм Строител и не мога да ви гарантирам резултата. Но ако искате да се срещнете със Строителите…“
— Искаме!
„Тогава вървете!“
— Не! Дариа, за Бога, почакайте една минута. Ние не знаем…
Викът на Ребка закъсня. Стояха на ръба на тунела, когато краят му неочаквано се превърна в пара. Свободно падане!
Ребка погледна в краката си. Те се ускоряваха с няколко мерни единици по гола вертикална шахта, която свършваше половин километър под тях в такава пълна тъмнина, че очите отхвърляха нейното съществуване.
— Какво е това? — чу Ребка отчайващия глас на Дариа до себе си.
— Гравитационното поле на „Глистър“… онова, което го е създало… може би… — той не довърши фразата. Ако пропадаха в черна дупка, скоро щяха да разберат… Може би няколко милисекунди, преди приливните диференциални сили да раздробят телата им на съставящите ги елементарни частици.
— Ханс! — изкрещя Дариа.
Двеста метра да изминат, все повече ускоряващи се, по-бързо от всякога. Оставаше може би секунда. Сега тъмнината притежаваше структура като водовъртеж от черно масло, виеше се и се завихряше в самата себе си. Те се насочваха към разпененото сърце на този тъмен вихър.
Празният стомах на Ребка се разбунтува.
Част от секундата да мине.
През детството си на Тюфел Ребка беше научил едно нещо: от всяко трудно положение има изход… ако си достатъчно умен.
Човек просто трябва да помисли.
Да помисли.
Очевидно не беше достатъчно умен. Докато падаше в тъмнината, той все още не бе измислил изход.
Глава 14
Оставеният без екипаж „Съмър Дриймбоут“ пристигна цял и невредим.
Това беше добрата новина. Лошата беше, че се намираше в много опасно и несигурно състояние.
Пет срещи с атакуващи фейджи нанесоха тежки повреди върху корпуса на „Дриймбоут“, включително и пробив в горния край на каютата. Ремонтът не беше труден и Бърди Кили вече беше свършил половината. Но значението на тези пет несполучливи удара не беше в нанесените повреди. Те разкриваха в каква степен ги заплашват фейджите. Стивън Грейвс и Е, К. Тали наблюдаваха издигането на „Дриймбоут“ и бяха единодушни в едно — оцеляването на малкия кораб беше въпрос на шанс. През целия полет към повърхността на „Глистър“ фейджите бяха по-активни от всеки друг път. При спускане с ускорение, което не могат да издържат хора, шансът за оцеляване беше един процент.
„Съмър Дриймбоут“ беше преместен за ремонт в просторния трюм на „Инкомпарабъл“. Грейвс и Тали се движеха свободно в изпълнената с въздух вътрешност и не спираха да говорят.
„Само ме наблюдават как работя — мислеше си Бърди. — Както обикновено.“ Другите двама бяха добри в приказките, но дойдеше ли се до физическо усилие, оставяха цялата работа на него. И не им липсваше кураж. Бърди не понасяше да работи с герои. Той чу Стивън и Е. К. Тали да говорят за шанс сто към едно и потрепери. За щастие Джулиъс Грейвс изглежда имаше по-рационални възгледи.
— Тези шансове са напълно неприемливи — каза той. — Вие смятате, че щом двамата със Стивън сте на едно мнение, аз съм длъжен да ви слушам. Не можем да поемем такъв риск.
— Мога ли да говоря?
— Което означава, че ние имаме истински проблем — продължи Грейвс, оставяйки без внимание искането на Тали. — Д’жмерлиа е на Дрейфъс-27. Вероятно дълбоко вътре в него, тъй като не отговаря на нашите призиви. Така че той не може да помогне. И всички останали са на „Глистър“. Ние нямаме безопасен начин да отидем при тях — той замълча. — Казахте ли нещо, Е. К.?
— Със Стивън се съгласихме за вероятността за оцеляване, ако „Съмър Дриймбоут“ просто се спусне директно върху „Глистър“. Или по-скоро не се съгласихме върху третата значима цифра след десетичната запетая в изчисления резултат. Но има други възможности. Това зависи от вероятностното ниво, което човек използва, за да дефинира понятието „сигурност“. Например съществува техника, която ще повиши вероятността за успешно кацане на „Съмър Дриймбоут“ на повърхността на „Глистър“ до стойност, която надвишава нула точка осем четири.