— Ще се върнат и за нас — продължи Джулиъс Грейвс. — Както са се нахвърлили, за по-малко от половин час ще погълнат товарния кораб. Фейджите не страдат от стомашно разстройство, нито губят апетит, независимо колко са се натъпкали.
Бърди Кили беше избрал траектория на заход, с която да кацнат отвъд инхибитора на Калик на не повече от петдесет метра от „Хев-ит-ол“. По време на слизането нямаше време да разгледа инсталацията. Не би имал дори ако неуловимите движения на няколкото самотни фейджи бяха достатъчно плавни, за да позволят това. Сега трябваше да бързат към инхибитора и да решат какво да правят, преди фейджите да се върнат и да ги нападнат.
Двамата мъже и хуманоидът включиха костюмите си на пълна непрозрачност. Калик, Дариа Ланг и Ханс Ребка сигурно можеха да дишат в тази атмосфера и само от съображения за безопасност бяха изчезнали от повърхността на „Глистър“. Тяхното изчезване вероятно не се дължеше на въздуха на „Глистър“… но би могло и да е. Както Е. К. Тали цитира от най-древната част на банката с данни: „Приемането на пресметнат риск, сър, не означава да се действа безразсъдно.“
Докато Грейвс и Тали отиваха на мястото на инхибитора Бърди бързо огледа „Хев-ит-ол“. Той отиде най-напред в контролната каюта. Корабът беше невредим, готов да отлети секунди след подаване на командата. Това, за известно време, подейства успокоително на Бърди. Той потупа пулта за управление и побърза да излезе.
Донякъде очакваше да види повърхността на „Глистър“, осеяна с разбити фейджи, но видя само две смачкани останки. Само от органични форми на живот ли се интересуваха? Това беше нова мисъл, макар и не действаща успокоително на никоя органична форма на живот.
Бърди тръгна по опънатото въже от скобата на стената на „Хев-ит-ол“, където стояха Грейвс и Е. К. Тали. Тали държеше въжето близо до мястото, където то изчезваше в сивата повърхност и го дърпаше енергично. Когато Бърди стигна до тях, Тали отпусна въжето, пресегна се надолу и с лекота пъхна ръката си в синьо-сивата повърхност.
— Вижте! Инхибиторът още работи и полето почти напълно е премахнато. Повърхността оказва слабо съпротивление на проникването на ръката ми. Според мен в тази точка тя сигурно представлява газова форма, но самото въже оказва значително съпротивление на издърпване. Нашето заключение е, че в долния си край то трябва да е завързано за нещо във вътрешността на „Глистър“.
— С други думи — каза Грейвс, — чудесно.
Бяха достатъчно близо и Бърди видя, че повърхността в радиус от няколко метра около инхибитора изглежда леко замъглена. И краката на машината не стояха върху повърхността на „Глистър“, а бяха потънали няколко сантиметри в сивата мъгла.
— И така, какво да бъде първо? — попита Грейвс.
— Първо за какво?
Бърди знаеше отговора на този въпрос, преди да го беше задал. Единственото нещо, което нямаше смисъл, беше да изминат целия път дотук, да минат през обръча от агресивни фейджи и след това да седят и да чакат същите тези фейджи да се върнат и да ги нападнат. Единственият път, по който трябваше да вървят, беше да слязат долу в сивия ужас.
Тали вече беше стиснал въжето, без да изчака края на обсъждането.
— Възможно е да не мога да ви изпратя съобщение по комуникационната система в костюма — каза спокойно той. — Щом достигна обаче до точка, където е подходящо друг да слезе, ще ударя по въжето ето така — той удари с облечената си в ръкавица ръка. — Следете за вибрации.
Тали провеси крака в дупката и започна да се спускат по въжето. Тялото му бързо изчезна в непрозрачната сивота. Когато над тъмносивата повърхност остана само главата му той спря за миг.
— Струва ми се, че не ви обясних достатъчно точно какво трябва да правите при евентуално изменение на обстановката в бъдеще. Може да възникне такава ситуация, при която да ми бъде невъзможно да ударя по въжето както ви показах. Ако не ви изпратя сигнал в приемливо време, хиляда секунди, би трябвало да предположите, че е настъпило изменение на обстановката.
— Бъдете спокоен — каза Бърди. — Ще предположим.
— Това е добре — Е. К. Тали напълно изчезна. Секунда след това главата му се показа отново от сивата мъгла. — Мога ли да попитам, ако не ви сигнализирам след хиляда секунди, какво действие смятате да предприемете?
Бърди погледна към хоризонта. Корпусът на „Несравнимия“ беше изчезнал — погълнат или отлетял далеч, не знаеше. В същата посока имаше облак от блестящи прашинки. Може би същите фейджи, усетили движението върху повърхността на „Глистър“ се връщаха да атакуват.