Освен ако се интересуваха не от повърхността на „Глистър“, а от хора. От него.
— Не зная какво действие ще предприема, Е. К. — каза Бърди. — Но да не се учудите, ако това стане, изброите хиляда секунди.
Въжето продължаваше надолу десет метра през сивата непрозрачност, после влезе в сферично пространство с друг сив под и таван над него, който светеше със студена оранжева светлина.
Бърди спря високо, близо до тавана и се взря надолу.
Беше дълбока шахта — много дълбока шахта за човек от планета, където сградите не са по-високи от няколко етажа. Долу не се виждаше никаква следа от Е. К. Тали. Но въжето продължаваше право надолу, през пода.
Бърди леко намали натиска на ръцете и коленете си и продължи контролирано да се спуска. Когато достигна втори под, където въжето продължаваше надолу, повърхността се оказа също толкова нематериална, колкото и първата. Инхибиторът беше фокусиран надолу и доколкото Бърди знаеше, неговото действие пронизваше целия „Глистър“ и излизаше от другата страна. Той продължи да се спуска. Някъде над него Джулиъс Грейвс чакаше сигнал, както той беше чакал сигнал от Е. К. Тали. Но сега, увиснал във въздуха, не беше време да дава сигнал.
Минала през плътно затворения костюм, сякаш не съществува, сивата мъгла изпълни носа и устата му. Газът беше рядък, без вкус и мирис и не пречеше на дишането му. След десет метра Бърди премина през мъгливото пространство и продължи да пада към сферична повърхност.
Това ниво беше по-обещаващо. Там имаше конструкции, прегради и мрежи, разделящи пространството на гигантски зали със странни форми. Бърди навлизаше в едно от по-големите помещения. Той отпусна кръстосаните си крака от въжето и остана да се държи само с ръце. Последните няколко стъпки се пусна и скочи. Гравитацията беше по-голяма, отколкото си представяше. Преди да се изправи, Бърди бързо се огледа.
Еднообразни сиви стени. Плетеница от мрежи и несвързани едно с друго въжета на пода. Той седеше върху дълга гъвкава мрежа достатъчно еластична да послужи за легло. Въжето, по което се беше спуснал, минаваше вдясно до рампа, представляваща част от ярко осветен тунел.
По-нататък, вдясно, той спря втрещен и отново се огледа. На тази страна, близо до входа на водещата надолу рампа, стоеше Е. К. Тали.
А наведен над него, разкрачил осемте си крака, стоеше Д’жмерлиа.
Бърди бързо се изправи на крака. Ло’фтианецът трябваше да е на Дрейфъс-27, на стотици километри. Какво правеше тук?
Бърди дръпна въжето, което държеше, за да изпрати сигнал на Грейвс, че е безопасно да се спусне и побърза да отиде при двамата.
— Вие бяхте прав за съобщенията, Е. К. — каза той. — Предполагам, че сте се опитали да се обадите по вашия комуникатор в костюма, но ние не чухме нищо.
— Аз също не ви чух. Повърхността вероятно е непроницаема за електромагнитни сигнали, макар материалните обекти да минават през нея безпрепятствено — Е. К. Тали посочи към Д’жмерлиа. — Не е необходимо да ни представяте един на друг, комисар Кили. Ние вече свършихме това. Макар че Д’жмерлиа и аз никога не сме се срещали по-рано. Аз познавам ло’фтианската форма само от записа в моята памет.
— Точно както може да се очаква. Какво прави той тук? Защо не си на Дрейфъс, Д’жмерлиа, където капитан Ребка ти бе наредил да останеш?
— Моля да бъда извинен за тази ми постъпка. Дойдох на „Глистър“ да търся господарите Атвар Х’сиал и Луис Ненда, а също и хименопта Калик. Но когато слязох на повърхността, бях принуден да търся убежище от атаката на фейджите във вътрешността. Корабът, с който пристигнах, „Съмър Дриймбоут“, отлетя и ме остави безпомощен.
— Извинявай, Д’жмерлиа, ние го взехме… корабът ни трябваше, за да слезем на планетоида. Но ти си бил доста амбициозен. Не каза ли, че си дошъл да търсиш Ненда, Х’сиал и Калик? Ние нямахме представа къде може да се намира някой от тях. По-добре да беше останал на Дрейфъс в безопасност. Фейджите не знаят милост.
— Моля за извинение, комисар Кили. Фейджите са, както казвате, изненадващо агресивни. Беше неразумно от моя страна да идвам тук. Но има и добри новини. Аз зная къде са господарите! И хименоптът Калик. И тримата са в една зала, близо до центъра на „Глистър“.
— Не мога да повярвам! — Бърди се обърна към Е. К. Тали. — Истина ли е това, което казва Д’жмерлиа?
— Нямам директно доказателство в подкрепа на неговото твърдение. Но мога да ви предложа индиректно доказателство. Съгласно централните банки с данни водещи видове като съзнателни лъжци в спиралния ръкав са хората и сикропеанците. Всички други, включително Д’жмерлиа и ло’фтианците са след тях.