— Лотосово поле — Грейвс закима с разбиране. — След като Дариа Ланг каза, че „Глистър“ е творение на Строителите, трябваше да го очакваме. На много артефакти има лотосови полета. Най-големите обграждат и охраняват Парадокс. Но Д’жмерлиа извади късмет. Той беше изложен само на периферната сила на полето. Само последните му спомени са изтрити.
— Което може да не е вярно за Калик — каза Е. К. Тали. — И още по-малко за Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Лотосовите полета на Парадокс изтриват цялата памет.
— На хора — каза Д’жмерлиа, — на ло’фтианци и хименопти, но на роботи? Или на компютри?
Всички се обърнаха към Е. К. Тали. Той кимна.
— Според моите банки с данни в Парадокс се губят всички памети — и органични, и неорганични — той се наведе да освободи въжето от Д’жмерлиа и да го постави около тялото си. — Това обаче не е Парадокс. Лотосовото поле тук може да не е същото. Заслужава да се провери.
Те наблюдаваха мълчаливо как той предпазливо стъпи в жълтия кръг, пресече петметровата лента и стигна до зелената. По средата на зеления кръг Тали се спря и погледна назад.
— Чувствам някакви леко смущение в чиповете — гласът му беше спокоен. — Но не е достатъчно, за да попречи на нормалното ми функциониране, нито да спре по-нататъшното ми придвижване. Ще продължа.
Той продължи напред спускайки се по плитката чиния на пода. На пет крачки до мястото, където Д’жмерлиа се беше препънал, спря отново.
— Трябва да се върна — гласът му беше тих и бавен. — Не мога да запазя информацията. Изтрива се и в текущите, и в архивните файлове… През последните три секунди загубих четиринайсет хиляди сектора — Тали се обърна и направи една колеблива стъпка извън центъра. После сякаш се вцепени.
— Загубих още двайсет и три хиляди сектора — изломоти той сънливо. — Скоростта на изтриване нараства.
— Достатъчно — Грейвс грабна въжето и Тали заподскача и се запрепъва навън от кръговете. В края на залата той спря и свали от себе си подкрепящите го ръце на Бърди Кили.
— Не се безпокойте, комисар Кили. Аз загубих някои данни… най-новите… но съм напълно функционален. По-голяма част от моята памет в банките не е засегната.
— Но получихме отговор на главния въпрос — каза Грейвс. — Че то действа еднакво както на органична, така и на неорганична памет. Така че няма да можем да извадим навън… никого.
— Трябва — Д’жмерлиа се изправи и направи движение, сякаш се готви да се втурне към средата на залата. — Господарите са там! Калик е там! Не можем да ги изоставим.
— Съжалявам, Д’жмерлиа — Грейвс застана между ло’фтианеца и мълчаливите тела в центъра на стаята. — Ако можем да помогнем на Калик и на другите, ще го сторим… макар че на Куейк Атвар Х’сиал и Луис Ненда се опитаха да ни убият. Но не можем да направим нищо, с което да ги измъкнем навън.
— Това изявление е правдоподобно, но не е доказано — Е. К. Тали стоеше неподвижно. Той вдигна ръце да докосне слепоочията си. — Аз ще го оспоря. При първоначалното ми системно обучение, преди да тръгна за Добел, имаше проблеми с калибровката. За да направят необходимите настройки, наложи се да ми извадят мозъка — Тали остави без внимание ахналият от ужас Бърди Кили. Той внимателно опипваше слепоочията си. — Тогава казах на техниците, че моята вградена конструкция е предназначена за непрекъснат сензорен вход. Те използваха нервна връзка между мозъка и гръбначния стълб. Загубих сензорните си входни сигнали и контрол на тялото за няколко секунди, докато се направи връзката, но иначе останах непроменен. Сега моите наблюдения показват, че Д’жмерлиа е най-силният и най-подвижният от нас. Ако той може да се изкачи по въжето по целия път до повърхността, да влезе в „Хев-ит-ол“ и да се върне с дълъг кабел от нервни влакна с голяма пропусквателна способност…
Бърди Кили никога през живота си не беше виждал нещо по-отвратително.
Е. К. Тали лежеше на една страна със затворени очи върху леко вдлъбнатия под. До него имаше кабел с голяма пропусквателна способност. Главата му беше положена на сгънато одеяло, взето от „Хев-ит-ол“ и той спокойно даваше указания на Джулиъс Грейвс и Д’жмерлиа.
— Черепът, разбира се, е от истинска кост и кожата е естествено израснала. За удобен достъп кръвоносните съдове са свързани към клема в задната част на един сантиметър над ушите. Захранването с кръв към горната част на черепа е пренасочено по вени и артерии в челото. Горната част на черепа е на панта отпред и в закрепена с щифтове отзад. Под косата е линията на достъп. Ако повдигнете кожата отзад, върху костта ще видите оцветени в синьо точки за натискане.