Черепът още зееше отворен, празният краниум обърнат увиснал пред сините очи на Тали. Бърди Кили гледаше празния, отворен като кокосов орех череп и кабела от основата на мозъка до малката сфера в дясната му ръка. Неговият торс също се разтресе. Животът на Опал беше тежък, но той не беше подготвен за такова нещо.
Докато Бърди гледаше, Тали се пресегна, хвана черепния покрив с две ръце и внимателно го постави на мястото му.
— Страхувам се, че няма да може съвсем да се затвори — каза той. — Пречи кабелният конектор. Трябва да го завържем. Ще бъде неудобно, ако горния краниум се откачи и изгуби — Тали се обърна да погледне сферата, която държеше Бърди. — Внимавайте с нея, ако обичате, комисар Кили. Това, което държите в ръцете, е собственост на Четвъртия съюз и в него са вложени много средства. Страхувам се, че тялото вече е претърпяло някои малки повреди, тъй като не е предвидено мозъкът да се изважда в извънлабораторна среда — по лявата страна на челото на Тали течеше тънка струйка кръв. Той я избърса небрежно, огледа залата и продължи: — Малко са влошени двигателните и сензорните ми характеристики. Пропускателната способност на кабела е по-малка от тази на оригиналната връзка. Зрението ми е с по-малка разделителна способност, цветовете са замъглени. Усещам, че мускулната ми сила е отслабнала, но за нашите цели сигурно е достатъчна.
Той се изправи на крака, но залитна малко, преди да възстанови равновесието си. Под негово ръководство Д’жмерлиа и Грейвс направиха временна превръзка около главата му, прибавиха една допълнителна превръзка да държи горния краниум и външния кабел на място. Бърди Кили все още държеше мозъка в нервните си ръце, полагайки максимум усилия да не мърда и да не го натиска.
— Сигурен ли сте, че сте готов? — попита Грейвс. — Не искате ли да се упражните малко в движението?
Тали вече пристъпваше напред.
— Няма смисъл — отвърна той. — Координацията ми няма да се подобри. За всеки случай ще направя следното.
Той вдигна въжето, което беше използвал при предишния си опит да достигне центъра на залата, и го завърза около кръста си. Така винаги можете да ме изтеглите. Сега, ако Д’жмерлиа отпуска кабела, комисар Кили, колкото е необходимо…
Тали напрани две несигурни стъпки напред и започна да се спуска по лекия наклон, който водеше към центъра на залата. Скоро той влезе в първия от концентричните кръгове. Спря за момент в далечния край на жълтия кръг и другите замръзнаха. После отново тръгна, насочвайки се към неподвижната фигура на Калик. Бърди Кили го наблюдаваше, без да смее да мигне, Д’жмерлиа отпускаше кабел от макарата, която държеше, с темпо, достатъчно да предотврати опъването или падането на пода. Имаше нещо неестествено, видно с просто око, в това човешко тяло с окървавена и бинтована глава, което се движеше в плитката и ярко осветена в крещящи цветове чиния. То се клатушкаше, подир него се проточваха и олюляваха по свои собствени закони въже и кабел.
— Щом усетите, че губите памет, излизайте!
— Грейвс.
Тали махна с ръка, без да намалява темпото.
— Разбира се. Макар да не очаквам това да се случи. Как би могло, когато съм в ръцете на комисар Кили?
Вече беше отминал зеления кръг и се движеше към виолетовия. Минаха още две секунди и Тали бавно седна на пода до Калик и внимателно повдигна главата й. Пръстите му докоснаха гръдния кош на хименопта.
— Жива е. В безсъзнание е, но очевидно не е наранена. Не мога да вдигна въжето от пода, но ако я освободя от него не виждам никакъв проблем да я изнеса навън — Тали се изправи и погледна към центъра на залата. — Но мисля, че е по-добре преди това да продължа напред и да проуча положението там. Мога да донеса Калик на връщане.
„Нещо, което аз не бих направил — помисли си Бърди. — По-добре една риба в тигана, отколкото две в…“
Той погледна към сферата на компютъра, лишен от човешко тяло. Беше странно, че единственият начин за връзка с истинския Е. К. Тали е чрез предаване на сигнали на бавно движещото се към средата на залата тяло без мозък и захранване на сензорния вход през кабела към мозъка, който Бърди държеше.
Тали се движеше по-бавно. Ниският подиум в центъра беше само на петнайсет метра, но на него му отне двайсет предпазливи секунди да го достигне. На две стъпки от мълчаливата фигура на Луис Ненда той спря.
— Има нещо странно в самия подиум. Докато се доближавах към него, постепенно се появи една вътрешна структура. Тя е изградена от система от додекаедри, невидима от петнайсет метра. На десет видях неясно очертание, като сив пушек. Сега конструкцията е видимо твърда. От две от лицата на додекаедрите излизат нещо като ластари и обгръщат главите на Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Може би поради това телата стоят седнали, макар и двамата да са в безсъзнание.