Тали излезе от най-външния кръг и Д’жмерлиа заподскача от възбуда. Ло’фтианецът помогна да свалят Атвар Х’сиал на пода. Тали неочаквано залитна, направи няколко стъпки и седна. Сините му очи се затвориха, ръцете му си повдигнаха и заопипваха превързаната глава.
Това тяло за съжаление е близо до своя физически предел — прошепна той. — Трябва малко да си почина. Можем обаче да сме доволни от постигнатото. Уверен съм, че трудната част премина. Калик не тежи много. Ще си почина малко и после ще я изнеса от залата. Тя е готова да бъде изнесена.
— По дяволите, аз мога да я изведа! — Ненда тръгна напред. — Вие не се месете. Тя е моя, аз нося отговорност за нея.
— Не! — Грейвс го хвана за ръка. — Отидете ли там и ще изпаднете в същото състояние, в което е тя… в което бяхте и вие, преди да ви извадим. В залата има лотосово поле. Затова се наложи да демонтираме Е. К. Тали преди той да влезе — той посочи сферата с набраздена повърхност, която Кили подаваше на Д’жмерлиа. — Мозъкът му остана тук.
Ненда огледа по-внимателно наведеното тяло и кабелът, който излизаше от бинтованата глава.
— Много умно — каза той след няколко секунди. — По-добре да се погрижа за Ат… От вида й е ясно, че след минута ще дойде на себе си. Понякога става непоносима. Не се безпокойте, зная как да се справя с нея.
Черните покривала на крилата на сикропеанката се отвориха и разкриха четири нежни атрофирани крила с червени и бели удължени петна. Краят на хобота излезе от мястото си в надиплената буза. Жълтите, прилични на тръби рога на главата се повдигнаха.
В това време лишеното от мозък тяло на Е. К. Тали се мъчеше да се изправи на крака. Очите му бавно се отвориха.
— Сега трябва да отида и да върна Калик.
— Почакай малко — Грейвс се приближи към Тали.
— Не бива. Трябва да отида. Интерфейсът започва да се влошава от проникването на гръбначномозъчна течност. Работата на нервната връзка се влошава, входните сензорни сигнали отслабват. Ще отида при Калик, докато все още мога да я виждам. Иначе ще трябва да започнем отначало.
Тали не изчака да получи одобрение. Тялото направи една несигурна стъпка напред, после се наклони на една страна и започна да се движи надолу по наклона като рак, насочвайки се към изпадналия в безсъзнание хименопт. Тали почти беше достигнал до Калик, когато Атвар Х’сиал нададе пронизителен, оглушителен писък, изправи се в цял ръст и скочи към Джулиъс Грейвс.
В следващата половин секунда Бърди Кили видя всичко, но не можа да направи нищо.
Сикропеанката се втурна към Грейвс, събори го на земята и двамата заедно се блъснаха в Бърди. Един от краката й го събори, кабелът се измъкна и мозъкът на Е. К. Тали заедно с Д’жмерлиа се изтърколи вътре в жълтия кръг в центъра на залата. Нервната връзка прекъсна и тялото на Тали, движещо се към Калик, се сгромоляса на пода. Един от другите крака на Атвар Х’сиал се изви към Бърди и го събори по гръб.
Той отправи поглед към тавана. Не можеше да помръдне. Единствено, което можеше да вижда, беше част от сводестия таван на залата, куполообразната глава на Джулиъс Грейвс и част от покривалата на крилата на Атвар Х’сиал.
На гърдите си чувстваше голяма тежест. Беше полузашеметен от силния удар на главата му в пода, носът му кървеше, половината от зъбите му бяха изпадали, сякаш извадени с клещи.
Ако Е. К. Тали не ги беше уверил, че по-трудната част е минала, Бърди никога не би го допуснал.
Разпространение: Сикропеанската федерация заема равнинен регион на спиралния ръкав с форма на полумесец, широк 300 светлинни години и дълъг 750. Неговите оси се простират от застъпващата се граница с Четвъртия съюз по посока на галактическия център. Светът на федерацията лежи малко на север от централната галактическа равнина.
Сикропеанци се срещат на повече от 900 населени планети от най-вътрешната система облачни тела на звездите — червени джуджета из целия регион. Населението им възлиза на 160 милиарда. Намерени са неизвестен брой сикропеански търговски групи, разпръснати из региона на общността Зардалу.
Физически характеристики: Сикропеанците са шесткраки членестоноги, възрастната женска тежи около двеста килограма и изправена в цял ръст, достига до три метра. Тялото с тъмночервени сегменти завършва с къс врат, заобиколен от червени и алени дипли. То е увенчано с голяма бяла глава без очи. В средата на главата доминира дълъг хобот, който комбинира функциите на орган на осезанието и отвор за хранене. Нормалната диета на сикропеанците е изцяло течна.