Много висок. Дариа влезе и погледна нагоре. Четирийсет метра до онзи сводест петстранен център? Трябваше да е най-малко толкова… което означаваше, че беше в стая по-висока от външните размери на Посредника. А това беше физически невъзможно. Преди да бе успяла да пристъпи, тя чу тиха въздишка. Сегментите на равния под на стаята пред нея започнаха да се изкривяват и да се издигат. Параваните и мебелите израснаха нагоре като странни растения, излизащи изпод мека, еластична повърхност.
— Място пригодено за нас? Не съм убеден — Ханс Ребка мина предпазливо покрай нея към една излизаща от пода цилиндрична структура. Тя беше с издут горен край и скосени крака. — Това наистина е интересно. Хладилен шкаф и синтезатор на храна. Виждал съм подобен, но не и работещ. Беше в музей.
— Тази технология не е типична за Строителите.
— Сигурен съм, че не е — в очите на Ребка се появи странен израз на объркване. — Ако не се досещах щях да се чудя.
Върхът на цилиндъра беше обвит в тънка мъгла. На повърхността му след миг се появи слой ледени кристали. Ребка предпазливо допря пръст, после го отдръпна.
— Адски студено! — той повиши нивото на непропускливост на костюма си, за да си осигури термична изолация и се пресегна със защитена ръка да издърпа един извит лост в горната част на цилиндъра. С усилие го премести в ново положение. Част от корпуса на цилиндъра се завъртя и разкри вътрешността. Имаше три лавици с наредени по тях запечатани бели пакети.
— Вие сте биолог, Дариа. Познавате ли някои от тези неща? — Ребка бръкна и бързо извади няколко плоски и други гладки яйцевидни пакети и ги постави на скосения като чиния горен край на цилиндъра. — Не ги докосвайте с гола ръка, защото можете да измръзнете. Те наистина са студени. Още не можем да ги ядем, но можете да съобщите на стомаха си, че скоро и това ще стане.
Дариа включи ръкавиците си на пълна непропускливост и отвори един кръгъл пакет. Беше плод, изпъстрен със зелено и жълто с тънка кора и месесто стебло в единия край. Тя го обърна, разгледа структурата и плътността, изстърга тънко парче от повърхността, след това го загря със специалната ръкавица. Когато се затопли, го помириса, опита и поклати глава.
— Не си падам по плодовете, но никога по-рано не съм виждала нещо подобно. Мисля, че и не съм чела. Може да е от свят на Съюза, но не е широко разпространен плод, защото те се отглеждат навсякъде. Наистина ли мислите, че е ядлив?
— Ако не е, защо ще бъде съхраняван тук? Позовавам се на вашата логика, Дариа… ако искаха да ни убият можеха да намерят по-лесни начини. Мисля, че можем да ядем тази и другата храна. Посредника не изглеждаше много щастлив да ни види двамата, защото очакваше някой друг. Но ние също сме част от шоуто. Трябва да бъдем нахранени и напоени. И не се докарва някой от трийсет хиляди светлинни години, за да бъде оставен случайно да се отрови. Моето безпокойство е малко по-различно — той почука изпъкналата страна на цилиндъра. — Аз зная методите на строителство във Фемъс Съркъл и Четвъртия съюз и съм виждал как правят нещата в Сикропеанската федерация. Но това не прилича на тях. То е…
Той беше прекъснат от скърцащия звук на отдавна неизползвани панти. На трийсет метра цялата стена на стаята тежко потъваше в пода. Зад нея имаше друга, още по-голяма стая в средата с дълга редица предмети като необичайно големи ковчези.
Дариа преброи четиринайсет петстенни цилиндри, дълги седем метра, широки четири и високи четири.
— Това вече е технология на Строителите — каза тя. — Съвсем определено. Спомняте ли си Фламбо, близо до границата между Съюза и Сикропеанската федерация? Онзи артефакт е пълен с елементи като тези, някои от тях дори по-големи. Всичките са празни, но са в изправност.
— За какво служат? Никога по-рано не съм виждал неща като тези — Ребка пристъпи предпазливо към най-близкия от четиринайсетте. Всеки от чудовищните ковчези имаше в петстранния си край монтирана прозрачна врата. Той се доближи до нея, избърса прахта с облечената си със защитна ръкавица ръка и надзърна.
— Никой не е сигурен за какво са били предназначени първоначално — Дариа почука по стената на цилиндъра. Чу се глух кънтящ звук. — Но ние знаем, че те могат да се използват за съхраняване на неща почти неограничено дълго — предмети или организми — и предполагаме, че това е главното им предназначение. Във всеки има външно контролирано поле на стазис. Можете да видите бутоните за включване и настройка на другия край. За Фламбо беше измерен ходът на времето във вътрешността. По-бавен е средно шейсет милиона пъти в сравнение с този отвън. Прекарайте едно столетие в някой от онези цилиндри за стазис и ако останете в съзнание, ще имате чувството, че е изминала само една минута.