Ребка изглежда не слушаше. Той още стоеше с лице, опряно до вратата.
Тя го потупа по рамото.
— Хей, Ханс! Елате на себе си. Какво толкова очарователно има там? Нека и аз да хвърля едно око.
Тя се приближи. Съдът за стазис не изглеждаше празен, вътрешността му беше почти тъмна. Дариа видя неясно очертание. Трябваха й няколко минути, за да се адаптират очите й към осветлението вътре и да различи детайлите.
Тя хвана и стисна ръката на Ребка.
— Можете ли да видите какво има вътре? Хайде, ако е интересно, не ме дръжте в напрежение.
Той все още мълчеше, но думите на Дариа и докосването го накараха да се обърне към нея.
Дариа видя изкривеното му лице и намали натиска върху рамото му, сетне свали ръка.
Нищо не можеше да шокира Ханс Ребка. Никога нищо не беше повлиявало върху неговия железен самоконтрол.
Само че сега този самоконтрол беше изчезнал. В очите му бе стаен необясним ужас, какъвто Дариа никога не беше очаквала да види.
Глава 16
След като Атвар Х’сиал беше блъснала Джулиъс Грейвс в Бърди Кили, прекъснала връзката между мозъка и тялото на Е. К. Тали и запратила Д’жмерлиа в концентричните кръгове, Луис Ненда не се колеба.
Сикропеанката излезе от залата с широко отворени външни покрития на крилата. Ненда веднага я последва.
Нека сами се оправят с бъркотията!
Той мълчаливо ругаеше. Нямаше смисъл да крещи. Атвар Х’сиал имаше изненадващо добър слух, но тя не разбираше човешка реч. А когато летеше, феромонната му приставка беше безполезна, защото нямаше шанс необходимите молекули да дифундират до нейните рецептори.
Почти пълната тъмнина във вътрешността на „Глистър“ не беше от никакво значение за Атвар Х’сиал. Нейното зрение с ехолокация работеше толкова добре в абсолютна тъмнина, колкото и при най-ярка слънчева светлина, но за Луис Ненда тъмнината правеше нещата адски трудни. Сикропеанците се движеха с еднаква лекота както в светли, така и в тъмни стаи, стига да има въздух, който да предава звуковите вълни. Но с него не беше така. Той се блъскаше в тъмните стени, оплиташе се в мрежите, препъваше се в опънатите въжета, падаше по стръмните стъпала, без да знае какво ще срещне на дъното. И през цялото време нямаше ни най-малка представа накъде върви сикропеанката. Ненда се съмняваше, че и тя самата знае.
„Стига с това“ — помисли си той.
След едно сблъскване с невидима преграда Ненда намали темпото. Беше много лесно да изгуби съзнание, а той не можеше да си позволи това.
Добре беше, че можеше да я следва безпогрешно. Зардалската приставка беше конструирана да приема феромонна реч с всичките й нюанси, така че простото следване на миризмата на друг в стерилната вътрешност на „Глистър“ беше смешно лесно. Дори ако сикропеанката пресече собствения си път два пъти силата на следата щеше да му покаже къде точно е минала.
Коридорите на „Глистър“ се извиваха привидно безразборно. Ненда търпеливо следваше носените във въздуха молекули на сикропеанската физиология завой подир завой, накъдето и да водеха те. Единственото, за което можеше да е сигурен бе, че слизат по гравитационен градиент на региони е равномерно нарастващо поле. Но с по-силното поле нарастваше и опасността от нараняване при падане. Той още повече намали темпото уверен, че Атвар Х’сиал няма да избяга. Докато се движеше, Ненда правеше планове.
Една дума на Грейвс беше достатъчна да го убеди, че идеята да каже истината на съветника е ужасна. При събуждането той бе потиснал силното си желание за бягство, защото Атвар Х’сиал все още беше хваната в лотосовото поле. Тогава имаше смисъл да обвинява полето и да се прави, че е „забравил“ онова, което се беше случило на Куейк.
Разбира се, той си спомняше прекрасно всичко: бързото излитане от планетата, прихващането на „Хев-ит-ол“ от тъмната сфера, шеметното гмуркане в пространството, пристигането на Гаргантюа и малкия планетоид, който обикаляше около нея… И, накрая, оставянето на кораба на повърхността, докато сферата, която ги бе хванала и ги държеше, се премести вътре. Той си спомняше за събитията до пристигането на планетоида, когато оранжевият облак ги обгърна. Имаше дори смътен спомен, че беше пренесен надолу, надолу, надолу през много нива на вътрешността. След това всичко му се губеше до събуждането, когато видя Джулиъс Грейвс, наведен над себе си.