— Да. Грейвс ми каза, че желае да ни върне обратно у дома и да ни обвини в опит за убийство. Той ще направи всичко възможно да ни опази дотогава, иначе не би ми попречил да отида в лотосовото поле за Калик. Грейвс изглежда доста сигурен, че може да ни върне, за да ни съдят, така че трябва да има най-малко един кораб… онзи, с който те са дошли или „Хев-ит-ол“, а може би и двата. Ако намерим пътя към повърхността, трябва да можем да избягаме.
Голямата сляпа глава кимаше на една крачка от лицето на Ненда.
— Много добре, Луис. Имам още един въпрос: кога ще бягаме?
— При първа възможност. След не повече от няколко часа Грейвс отново ще попадне на следите ни. Защо да се мотаем тук?
— Поради една превъзходна причина — Атвар Х’сиал описа с многоставния си преден крайник дълга дъга, обхващайки залата, в която бяха. — Погледнете. Нямах време за пълен оглед, но докато вървях през залите на този планетоид, видях доказателства за техника на Строителите, каквато не е позната в спиралния ръкав. Това е къща, пълна с богатства, рог на изобилие с нова апаратура с толкова висока стойност, че не се подава на оценка. Всичко това може да бъде наше, Луис.
Ненда се пресегна и потупа набръчкания хобот на сикропеанката.
— Добре, стара ми Ат. Ти никога не се отказваш, нали? Никога. А хората казват, че съм бил алчен. Имаш ли някакви идеи как да избегнем намесата на Грейвс?
— Няколко. Но да караме подред — Атвар Х’сиал изправи крака и се надигна в пълен ръст. — Ако искаме максимална печалба, усилията ни трябва да са многоетапни. Ще ни трябва голям капитал, за да експлоатираме този планетоид. Ние трябва да планираме връщането си тук едва след като сме си осигурили подходящо финансиране. За целта, преди да напуснем, трябва да изберем няколко малки и достатъчно леки машини и оборудване, да ги вземем с нас и да ги продадем на най-богатите светове от спиралния ръкав. Аз бих могла да сторя това, но вие имате по-голям опит. Щом решим какво да вземем, трябва да избягаме от Джулиъс Грейвс и неговата група и да заминем.
— Тогава най-добре да действаме, преди те да са дошли да ни търсят — Ненда се пресегна, хвана един от предените крайници на сикропеанката и се изправи на крака. — Права си. Аз трябва да огледам техниката. Особено като зная, че не аз ще плащам за нея. Хайде да се захващаме за работа, Ат, и да изберем какво да вземем.
След първите няколко минути Луис Ненда беше готов да признае превъзходството на сикропеанката за изследване на „Глистър“. Той виждаше добре слепите тунели при достатъчно осветление, но Атвар Х’сиал с нейния чувствителен сонар и ехолокация можеше да „вижда“ зад завоите в коридорите и да узнае своевременно кога се приближават до открита площ. Тя вършеше това успешно и в пълна тъмнина.
След малко Ненда се отказа да се взира напред. Той се съсредоточи върху онова, в което беше най-добър — да ходи зад Атвар Х’сиал и да каталогизира наум новата апаратура и артефактите, покрай които минаваха. Изборът беше богат. След по-малко от половин час той се пресегна напред и почука по раковината.
— Смятам, че сме готови. Аз определих цените на половин дузина портативни апарати и мисля, че не бихме могли да пренесем повече.
Атвар Х’сиал спря и обърна бялата си глава.
— Вие сте експертът по стоки, които могат да се продадат, но все пак бих желала да чуя списъка.
— Добре. Ще ги кажа подред, най-напред най-доброто. Онази малка машина за производство на вода, която видяхме във втората зала. Помниш ли я? Никаква следа ни на източник на захранване, ни на източник на вода. Капацитет петстотин кубически метра чиста вода. Можем да сложим каквато си искаме цена и Ксераршоз или Сисити, или който и да било друг от прашните светове веднага ще я купи.
— Съгласна съм. В моя списък тя също стои на първо място. Знаете ли колко тежи?
— Мога да я повдигна, това е единственото, на което държа. Като номер две избрах кубичната кутия с универсални шарнири, три зали назад, онази, с отворения капак и синята мъгла над нея.
— Наистина ли? Видях я, но не намерих нищо забележително в нея.
— Така е, защото не гледаш с обикновено зрение. Когато погледнах в отворения капак видях звезди. А като я обърнах на шарнирите, видях Гаргантюа, направо през планетоида. Това е уред за гледане във всяка посока. Позволява да се виждат далечни предмети, без да пречат онези, които са наблизо. Чудесен уред за корабна навигация в прашни облаци. Моят избор номер три е по-трудно да се защити. Това е сферата, онази, която плуваше, без да е закачена за нищо в стаята, която току-що напуснахме.