— Престанете, Е. К.! Не мога да мисля.
— Наистина ли? Колко странно. Аз нямам такъв проблем. Моите съчувствия за това ограничение в серийната обработка на вашия мозък.
— Говоренето ви също ми пречи. Млъкнете. Само ми съобщавайте при изтичане на всяка минута.
— Много добре, комисар. Но една минута вече изтече.
— Тогава ми съобщете като изтече втората — Бърди се обърна към Калик. — Твоят слух е по-добър от моя. Чуваш ли някакви звуци пред нас?
Калик спря и се ослуша.
— Звуци, да — каза най-после тя. — Но нищо, което дори и малко да прилича на човешко присъствие. Сумтене и стенания. Като от вентилиране на драузър.
— Хайде, Калик. Не е възможно тук да има драузър. Той би запълнил целия планетоид. Различаваш ли някакви думи?
— Може би. Но не и на език, който разбирам. Д’жмерлиа е по-добър лингвист от мен, може би трябва да попитате него.
— Но той тръгна с Грейвс.
— Когато се върне.
— Ако той се върне, аз няма да се нуждая от…
— Две минути — обяви високо Тали. — Мога ли да говоря?
— Боже Господи, Е. К., сега пък какво има? Казах ви да мълчите. Ох, давай, изплюй камъчето.
— Разтревожен съм от средата. Както може би знаете, функционирането на моя мозък изисква екраниране от електромагнитни полета. За целта защитните мембрани съдържат чувствителни монитори на поле. Коридорът, в който се намираме съдържа доказателство за инхибитори на поле и това доказателство става толкова по-силно, колкото по-навътре отиваме.
— И какво от това? Не мислите ли, че има по-важни неща, за които да се тревожим?
— Не. Ако приемем, че инхибиторите на поле са годни и че стабилността на вътрешната структура на „Глистър“ се поддържа със същите методи като на повърхността, то с включването на инхибиторите ще настъпи съществена промяна на средата. А това може да стане всеки момент.
— Промяна на средата? Какво имате предвид под „промяна на средата“?
— Казано по-просто, ние ще пропаднем през пода. След това не знам. Нямам информация какво лежи долу. Външните слоеве на „Глистър“ са средно петдесет метра един от друг. Петдесет метра падане при това силно гравитационно поле ще направи всеки от нас полуинвалид с евентуално изключение на Калик.
— Господи! — Бърди бързо отстъпи назад и се втренчи в краката си. — Падане петдесет метра? Всички ще станем на каша.
Преди да може да каже нещо повече, в тунела пред тях се чу тропане на много крака. Д’жмерлиа изприпка назад.
— Всичко е наред — съобщи възбуден той. — Съветникът Грейвс каза, че е безопасно да продължим напред и да отидем при него. Той разговаря със същество, което живее на „Глистър“. То можело да говори на човешки език… и знаело къде са Атвар Х’сиал и Луис Ненда! И нямало намерение да ни стори нищо лошо. Не сме в опасност. Моля, следвайте ме.
— Спри за минутка. Ти също, Калик — Бърди сграбчи късата козина на гърба на хименопта, задържайки я, макар че ако тя беше решила да върви, нищо, което той или някой друг човек можеше да направи, щеше да я спре. — Ти можеш да твърдиш, Д’жмерлиа, че сме в безопасност, но Е. К. казва друго… Според него подът на тунела всеки момент може да се разтвори под краката ни. Всички ще пропаднем и ще загинем. Колкото по-нататък отиваме, толкова по-лошо става. Не може ли, който и да е той, малко да почака, докато проверим дали сме в безопасност?
— Не зная — Д’жмерлиа спря за момент замислено. — Предполагам, че може — каза най-после той. — В края на краищата то е чакало шест милиона години. Няколко минути повече може би няма да са от голямо значение.
От вътрешните файлове на хуманоида Е. Кримзън Тали:
Последният опит ми дава основание да подозирам, че използваните при инструктаж на хуманоиди информационни банки са толкова неверни при представяне на човешките реакции, че техните данни са не само безполезни, но и определено вредни.
Това заключение се потвърждава от неотдавнашния ми опит.
На мен не ми беше ясно, че след изваждане и повторно слагане на мозъка ми ще мога да работя на предишното ниво. Макар че той функционира така добре, както винаги, състоянието на тялото физически очевидно е влошено. Нещо повече, уверен съм, че интерфейсът ми е повреден, макар да зная, че аз не съм най-добрият да съдя за това.
Хипотезата за намалена функционалност може лесно да се потвърди или отхвърли с тестове. След изваждането и последващото връщане на мозъка и прекъсване на интерфейса хората от групата без всякакви процедури за оценка на моите характеристики се отнасят към мен със забележимо по-високо уважение.