Трябваше да мине малко време, за да се адаптират очите й към пониженото ниво на светлината. Но докато зрението й се адаптираше, умът й обяви високо и ясно: „Внимание! Това е камера за стазис! Вътре не трябва да има никаква светлина. Изобщо! Не и докато камерата запазва състоянието на стазис.“ Но какво става вътре?
После, когато видя, всякакво рационално мислене секна. На не повече от три стъпки от лицето й имаше голямо око с диаметър колкото протегнатата й ръка, със спуснат над него клепач. Тази лазурна очна ябълка беше почти затворена. Намираше се върху широка, издута глава в среднощно синьо, широка най-малко един метър. Между раздалечените очи имаше извита нагоре човка, достатъчно голяма да хване и разбие човешки череп.
Останалата част от тялото беше дълга седем метра. На Дариа не й беше нужно да гледа повече.
— Зардалу — думата прозвуча от устните й като шепот, принуден да излезе въпреки нейната воля.
Ханс Ребка се размърда. Тихо произнесената дума го беше извела от транса.
— Да. Кажете ми, че сънувам. Няма такова нещо. Зардалу вече не съществуват.
— И е живо… Погледнете, Ханс, то мърда!
С тази забележка чувството за научно любопитство се върна у Дариа. В спиралния ръкав зардалу бяха изтребени преди много хиляди години. Макар те да служеха все още за галактически плашила всичко около тях беше теория, мит или легенда. Никой не знаеше подробности — нито за тях, нито за тяхната философия, еволюция или навици. Никой не знаеше как сефалоподите, морски някога същества, са могли да оцелеят и да дишат на сушата.
Но Дариа неочаквано разбра, че може да отговори на последния въпрос. Тя забеляза леко вълнение върху голямото тяло. Зардалу сигурно дишат, като използват модификация на техниката, с която си служат обикновените морски сефалоподи за придвижване — само че вместо да поемат и да изхвърлят вода като сепия, зардалу използват същото мускулно действие да поемат и изхвърлят въздух.
А за придвижване?
Тя се вгледа в тялото. Горната му част беше цилиндър със закръглен връх и ленти от гладки мускули по него. Очите и човката бяха разположени около един метър по-надолу. Под човката имаше дълъг вертикален отвор, заобиколен от гъвкава мускулна тъкан. Нямаше никаква разлика в ширината между главата и торса, но под дългия процеп на устата се виждаше огърлица от торбички с кръгли отвори, широки около петнайсетина сантиметра, обкръжаващи цялото тяло. В тях имаше бледосини и с различна големина овални форми. Около главното тяло личеше плетеница от дебели, също бледосини пипала. Те бяха достатъчно здрави за ходене на тях, макар че около най-дебелите им части бяха увити широки ремъци. Две от пипалата завършваха с добре разделени краища.
„Ако тези тънки нишки притежават независим контрол — мислеше си Дариа, — зардалу притежават по-голяма сила да манипулират от човешката… по-голяма от тази на всяко същество в спиралния ръкав.“
Тя изпита тревожно страхопочитание. Зардалу може би я изпълваха с ужас, но в същото време тя знаеше, че са красиви. Тази красота идваше от идеалното съответствие между форма и функция. Съчетанието от мускулна сила и нежно докосване не можеше да не я впечатли. Единствената аномалия беше мрежата, която опасваше горната част на пипалата.
— За какво са онези ремъци, Ханс? — прошепна тя. — Те не могат да служат за физическа опора. Мислите ли, че са предназначени за пренасяне… на малките или на храна и оръжия?
Но Ребка още гледаше вълничките по тялото.
— Дариа, това не трябва да става. Това е невъзможно. Не забравяйте, че това е блок за стазис. Всичко е замръзнало, сякаш времето е спряло. А онова нещо там, вътре, диша… бавно, но достатъчно, за да се вижда. И погледнете онова око.
Тежкият клепач трепна. Докато го наблюдаваха, края на едно дебело пипало се изви няколко сантиметра.
Ребка бързо се отдръпна от камерата.
— Дариа, това зардалу не е в стазис. Може да е било преди няколко часа. Сега то започва да се събужда. Нямам представа колко ще продължи реанимацията, но Говорителя-между трябва да е започнал процеса веднага с нашето пристигане. Той каза, че тук има само две форми и аз предположих, че това сме ние двамата. Но сега разбирам, че това изглежда е означавало два вида. Хора и зардалу. Трябва да се опитаме да го намерим и да го предупредим. Той вероятно няма представа какви са били зардалу навремето.
Ребка обиколи всички камери за стазис и пред всяка се спираше за секунда.