— Всичките са еднакви. И всичките започват събуждат.
Той бързо се върна при модула с храна, взе още замръзнали пакети и ги натъпка в джобовете си. Дариа се чудеше, че в такъв момент той можеше да мисли за храна. Тя си спомни колко гладна беше се чувствала, но в момента не можеше да хапне нищо.
Ребка се обърна нетърпеливо към нея.
— Хайде.
Тя се подчини с нежелание. Беше против инстинкта й да остави нещо толкова ново, за което безброй учени и експерти по културата в спиралния ръкав бяха изразходвали много умствена енергия. Ханс беше прав, като каза, че Говорителя-между може би няма представа какво представляват зардалу, но това беше също толкова вярно и за познанието на хората за зардалу. Съществуваха предположения и теории, но никой не знаеше нищо със сигурност. А тя беше тук с идеалната възможност да изясни фактите.
Само едно нещо я накара да последва Ребка — страхът, който пропълзя по гръбнака й, неканен като капилярен поток от ледена вода при вида на тъмносинята кожа и грамадното тяло. Тя не искаше да бъде сама със зардалу дори и то да не е в съзнание.
Според специалистите хората никога не са срещали зардалу. Голямото въстание е станало преди човечеството да излезе в Космоса. Но може да има и повече подробности от онези, което съществуват в банките данни. Умът й подсказваше, че срещи със зардалу е имало много преди писаната човешка история.
И тези срещи са били кървави и безмилостни. Някога, много отдавна зардалските съгледвачи са следели отблизо Земята, но зардалу са били спрени, преди да могат да я колонизират. Не от действия на тогавашните хора, а от Голямото въстание. При него са били унищожени много интелигентни раси и десетки планети. А Земята се е възползвала от този резултат, без да знае за дадените жертви. Зардалу са били изтребени.
Или почти изтребени.
Дариа усети, че докато вървеше подир Ханс, цялата трепери. Той беше прав. Те трябваше да намерят Посредника и да го предупредят дори и да не бяха сигурни за какво точно го предупреждават.
Достигането до него по принцип трябваше да бъде съвсем лесно. Те бяха влезли в сферата на неговото тяло и не бяха излизали от нея. Следователно трябваше все още да са вътре в Посредника.
Но Дариа не го вярваше. Тя вече не вярваше на сетивата си. Залите с камерите за стазис и зардалу бяха прекалено големи, за да бъдат в Посредника. Строителите контролираха конфигурацията на пространството и времето, което надминаваше най-безумните мечти на сегашните обитатели на спиралния ръкав. Доколкото знаеше, Посредника можеше да е много далеч — на хиляди светлинни години според представите на хората.
Докато вървеше подир Ханс Ребка към двете врати на залата, Дариа погледна зад себе си — същите врати, през които бяха влезли преди по-малко от час. Големите ковчези все още бяха тихи. Но сега тя знаеше тяхното съдържание, знаеше, че тишината е зловеща — тишина, която възвестява предстоящо раздвижване. Тя се почувства странно разтревожена от напускането на залата, дори по-разтревожена, отколкото при присъствието си в нея.
Още щом минаха през първата плъзгаща се врата и след това през втората, Дариа веднага разбра, че инстинктите й не са я подвели. Външността се беше променила. Те излязоха не в безкрайната равнина, където бяха срещнали Посредника, а в една мрачна стая със сиви стени. И вместо празнотата на високите тавани, или плетениците, въжетата, мрежите и параваните на „Глистър“ Ханс и Дариа стояха пред стотици кубове с цвят на слонова кост и размери от такива на малки кутии, които съвсем лесно можеха да се носят под мишница, до по-високи от човек. Кубовете бяха разпръснати по целия под на правоъгълната стая като зарчета, хвърлени от великан.
Нищо не помръдваше. Нямаше никаква следа от Посредника.
За изненада на Дариа, след като Ребка внимателно огледа средата, той отиде напред да погледне в две от кутиите. Бяха една до друга и стигаха до коленете му. Ребка седна на едната, бръкна в джоба си и извади някакъв пакет, отвори го и започна да бели тънкокория плод, който извади от него.
— Още е малко студен във вътрешността — каза Ребка след няколко секунди. — Но не можем да си позволим да бъдем прекалено придирчиви.
— Ханс! Зардалу! Трябва да намерим Посредника.
— Искате да кажете, че ще ни хареса — той отхапа малко парче от плода, сдъвка го и се намръщи. — Не е много вкусен, но е по-добър от нищо. Вижте, Дариа, аз не по-малко от вас искам да намерим Посредника и да говорим с него. Но как? Надявах се да установим, че сме още вътре в него, така че излизайки навън, да го срещнем. Не излезе така. Това място е по-странно от всичко, което някога съм виждал през живота си и мисля, че и на вас не ви харесва. Докато се приближавахме към него, вие видяхте размера на този артефакт. Бихме могли да прекараме останалата част на живота си в търсене на някого, но ако той не желае да се покаже, никога няма да го намерим.