— Ако правите опит да смените темата, няма да мине — Ребка пристъпи напред, като застана на крачка от Ненда.
— Наистина ли искате да видите дали мога да ви арестувам? Опитайте още няколко духовитости като тази.
Ненда се обърна към Дариа и й намигна.
— Виждате ли го как побеснява, когато някой се опитва да постигне мир?
Ненда държеше под око Ребка и на мига отблъсна ръката, която сграбчи китката му. После двамата мъже сплетоха ръце и се втренчиха един в друг.
Дариа не можеше да повярва. Никога по-рано не беше виждала Ребка да изтървава нервите си… А Луис Ненда никога не беше бил нещо друго, освен хладен и циничен негодник. Каква беше причината за това избухване? Напрежение? Умора?
Не. Тя виждаше техните изражения. Те се измерваха с поглед, изпитваха се да видят кой е по-голям мъж.
Значи така се държат хората на примитивните далечни светове. Ако разкаже на Сентинел Гейт, всеки би помислил, че причината е в нея.
Двамата мъже още стояха със сплетени ръце. Дариа се пресегна и дръпна Ребка.
— Престанете! — извика тя. — И двамата. Държите се като диваци.
Те не й обърнаха никакво внимание, но Атвар Х’сиал се пресегна с многоставните си предни крайници, сграбчи ги за кръста, вдигна ги във въздуха, по един мъж във всеки крайник, и без усилие ги отдалечи един от друг. След секунда-две Атвар Х’сиал ги остави да стъпят на краката си, но продължи да ги държи раздалечени.
Сляпата глава се обърна към Дариа, хоботът се разви и издаде тихо съскане.
— Зная — каза Дариа. — Като животни са, нали? Подръж ги още минута-две — тя разпери широко ръце, сякаш раздалечаваше мъжете още повече. Атвар Х’сиал може би нямаше да разбере думите й, но сигурно щеше да разбере тяхното значение.
Дариа отиде и застана между тях.
— Чуйте ме и двамата. Не зная кой от вас е по-глупав, но можете да оставите идиотския си спор за по-късно. Искам да ви кажа само една дума — тя млъкна, очаквайки те да насочат цялото си внимание към нея. — Зардалу! Чувате ли ме? Зардалу.
— А? — ръцете на Луис Ненда още бяха протегнати към Ребка, но се отпуснаха като отсечени. — За какво става дума?
Дариа посочи към входа зад нея.
— Там вътре. Четиринайсет зардалу.
— Глупости! От хиляди години в спиралния ръкав няма зардалу. Изтребени са.
— Вече не сте в спиралния ръкав, Ненда. Намирате се на трийсет хиляди светлинни години от плоскостта на галактиката. И там в залата има четиринайсет камери за стазис с по едно зардалу във всяка. Живи!
— Не вярвам. Никой не е виждал зардалу дори препариран или мумифициран — Ненда се обърна към Ханс Ребка. — Чувате ли я? Опитва се да се шегува?
— Не се шегува — Ребка оправи костюма си, който Ненда беше смъкнал наполовина от раменете му. — Това, което казва, е истина. Те наистина са в камери за стазис, но мисля, че това няма да продължи дълго. Когато ги видяхме, стазисът беше започнал да приключва.
— Искате да кажете, че сте се били с мен, докато там зардалу са излизали от стазиса? И ме наричате луд? Вие сте лудият!
— Да не намеквате, че аз започнах боя!
Дариа отново застана между тях.
— И двамата сте луди. Пак ли започвате? Защото, ако започвате, надявам се Атвар Х’сиал да разбере достатъчно, за да удари главите ви една в друга и да ви влее малко разум.
— Атвар Х’сиал разбира. И ще го стори — Ненда загледа затворената врата. Неочаквано той отново се превърна в стария спокоен Ненда. — Зардалу. Не зная какво сте открили, но може би ще бъде по-добре да отидем там. Ще кажа на Ат какво става. Тя е като мен обаче… няма да повярва, докато сама не види.
Той се обърна към сикропеанката.
— Това няма да ти хареса, Ат — сивите феромонни възли на гърдите му пулсираха в такт с човешката реч. — Тези двама шегаджии казват, че там има зардалу. Чу ме, нали? Четиринайсет, в стазис, но живи и готови да тръгнат. Зная, зная.
Сикропеанката клекна на задните си крайници, разгъна антената над главата си и напъха хобота в надипления джоб.
— Тя не иска да слуша това — рече Ненда. — Казва, че сикропеанците не се страхуват от нищо във Вселената, но образът на зардалу е част от колективната памет на расата. Лошата част от нея. Никой не знае защо.
Ханс Ребка отвори първата от двете плъзгащи се врати.
— Да се надяваме, че няма да имаме възможност да научи. Аз предлагам вие и Атвар Х’сиал да останете замалко назад… просто за всеки случай.