Зардалу са земни цефалоподи, притежаващи между шест и дванайсет пипала. Големината им не се знае с точност, но е сигурно, че са били значително по-големи от хименоптите (които рядко са над метър и половина, дори и при напълно изпънати крака). Едно правдоподобно предположение за височината на изправено зардалу е, че е три метра, макар че според историята на хименоптите те са най-малко два пъти по-високи.
Съществуват доказателства, че зардалу са имали гладка, покрита с мазнина кожа, с цвят от светлосиньо (пипала) до тъмносиньо (главно торс). На главата са имали големи очи с клепачи, страховита човка и уста за хранене.
Няма данни за вътрешната им анатомия. Съществуването на ендоскелет или липсата на такъв е чисто предположение. На базата на техните големи размери и способността да се движат и функционират добре на суша изглежда вероятно зардалу да са притежавали най-малко елементарен скелет или вътрешни обвивки от полутвърд хрущялен материал.
Не съществува никаква информация за интелигентността на зардалу или за културното им ниво, нищо не се знае и за чифтосването и семейните им навици. И до ден-днешен те се ползват с репутацията на изумително често размножаващи се индивиди, но тази репутация не почива на научни доказателства.
История: Почти нищо не може да се каже със сигурност, освен следното: въз основа на тяхното широко разпространение и развита империя, зардалу сигурно са извършвали космически пътувания най-малко двайсет хиляди години преди сикропеанците или хората и дори може би много по-рано.
Първоначалният роден свят на вида зардалу остава неизвестен, макар неговото име, Дженизий да заема важно място в легендите. Много е вероятно той да е бил един от десетината светове, овъглени и стерилизирани в жестоката борба на Голямото въстание. Сигурно всеки от подчинените раси, който е могъл да открие и унищожи зардалския свят, би го извършил без колебание.
Култура: Пет думи резюмират спомените за зардалската култура: империалистична, силна, напориста, експанзионистична и жестока. Лошият спомен от зардалу все още предизвиква сред всички интелигентните същества силни емоции, макар видът да е изчезнал преди десет хилядолетия.
Глава 21
Дариа се върна в тихата стая малко по-рано преди другите трима. През изминалите четири часа тя се бе убедила, че търсенето не води доникъде. А и беше уморена и отново гладна.
Въпреки това тя не можа да седне, докато не погледна във всяка от големите камери. Знаеше, че ковчезите ще бъдат празни. Нямаше никакъв смисъл зардалу да са се върнали в състояние на стазис, дори ако се допусне, че знаят как да включат камерите.
Но логиката нямаше нищо общо с нейното желание. Тя трябваше лично да види, за да е сигурна.
Няколко минути след това в залата тихо пропълзя Атвар Х’сиал. Точно на време. Тя и Дариа си кимнаха. Това беше всичко, което можеха да направят без Луис Ненда като преводач, но Дариа беше сигурна, че сикропеанката също не е открила нещо полезно. Само това можа да прочете по езика на тялото, точно толкова, колкото и Атвар Х’сиал от нея.
Ребка и Ненда дойдоха заедно. Изглеждаха ядосани и разтревожени.
— Нищо ли? — попита Дариа.
Двамата поклатиха глави едновременно.
— Нищо — отвърна Ненда. — Ни Строители, ни Посредник, ни зардалу. Мръсници! Ще ни трябват десет хиляди години да претърсим това място. Майната им! — също като Дариа, той и Ребка отидоха при камерите и надникнаха вътре, за да се уверят, че са празни.
— По-лошо е, отколкото мислех — каза Ненда, когато се върна. — Ат казва, че никъде не долавя миризма от тях. А тя от сто километра може да усети миризма от подмишница на комар. Такива смрадливи същества като тях трябва да вонят отдалеч. Всички са изчезнали. Какво ще правим сега, момчета и момичета?
Липсата на миризма беше убедила Ненда в изчезването на зардалу, не някакви аргументи, изтъкнати от Дариа или Ханс Ребка. Когато Атвар Х’сиал беше напъхала бялата си глава в една от големите камери и беше извадила с лапа следа от мазно петно, за да ги увери, че никъде в спиралния ръкав нищо не мирише така, Ненда веднага бе повярвал. Сикропеанците разпознаваха миризмите по-добре отколкото хората образите. Дариа провери по ред камерите и в една от тях долови слаб мирис на амоняк и гранясала мазнина.