— Дааа. Да, наистина — отговори Тали с неясен, гъргорещ глас. — Благодаря… ви. Веднага ми стана ясно… че интерфейсът мозък-тяло е прекъснат, но без… сензорни входове нямах никаква представа какво стана след това. Нито можех… да съобщя за проблема — светлосините очи се отвориха, премигнаха и от тях покапа кръв. Тали се огледа — Сега функционирам. Говоря сравнително добре. Работя с резервните интерфейси. Засега те, изглежда, са достатъчни. Къде са зардалу?
— Отидоха си. За момента — Дариа беше взела от Атвар Х’сиал отчупената горна част на черепа и я гледаше отчаяно. Беше кървава маса, сплъстена коса и кост с остър ръб. — Отведоха Калик със себе си.
— Сигурно ще се върнат. Позволете — Тали се пресегна и взе частта от черепа си от ръцете на Дариа. Внимателно го разгледа. — Предната панта я няма, откъсната е. Но задните щифтове изглеждат незасегнати. Те може би ще го държат на място, при условие че не правя резки движения и държа главата си изправена.
Той замълча.
— Добре ли сте? — попита Ребка.
Тали махна с ръка към него.
— Пуснах диагностичните програми. Надявах се единственият голям проблем да е неизбежната некроза на черепа, лишен от захранване с кръв. Но сега зная, че има други, по-сериозни проблеми. Това тяло скоро ще умре. То не може да функционира повече от двайсет часа при непрекъснато действие. Може би два пъти повече, ако му се осигури подходяща почивка. След това няма да мога да се движа, после ще загубя всичките си сензорни входове. Важно е, преди да се случи това веднага да ви предам потенциално важната информация.
Докато говореше, Тали се мъчеше да намести откъснатата част от черепа си. След няколко секунди се отказа.
— Има също повече структурни повреди, отколкото предполагах. Ако направим добра превръзка, можем да забравим за черепа. Това е най-добрият резултат, който мога да постигна — той седна на пода, хванал с ръце главата си, а Ханс Ребка се зае грижливо да бинтова окървавената коса и черепа.
— Така — продължи Тали, — сега мога ли да говоря? Пригответе се да приемете информацията. Ще бъде трагедия, ако фактите, които вече съм събрал, не ви бъдат предаден поради повреди в моите собствени системи.
— Можете да започвате. Слушам ви — след епизода със зардалу Луис Ненда беше пребледнял, но не от страх. Сега той гледаше навъсено, ноздрите му се бяха разширили. — Желая да чуя всяка информация, която можете да дадете за тези сини копелета.
— Има един фактор, който според Джулиъс Грейвс е от изключителна важност. Той ме инструктира да ви го кажа, ако възникне евентуална възможност. Виждате ли пръстена от торбички около всяко зардалу?
— Като огърлица от мъниста около телата им? Разбира се. Трудно е да се пропуснат.
— Но вие вероятно не знаете какво представляват те. Това са репродуктивни торбички. Във всяко издуто мънисто се развива по едно малко. Зардалу изглеждат хермафродити и всяко от тях може да създаде многобройно потомство. Вие видяхте едно малко фактически да се появява. И още с раждането си те ядат ненаситно.
— Тук има достатъчно храна.
— Достатъчно за нас и за възрастните зардалу. Но невръстните са главно месоядни. Според Калик, зардалу смятат, че ако малките се хранят само с наличната тук храна, ще се развият непълноценно.
— Какво имате предвид под „непълноценно“? — попита Ненда. — Всички ние са храним с нея. Как така непълноценно?
— Не зная. Но Джулиъс Грейвс е убеден, че ако на зардалу не се даде възможност скоро да напуснат и да отидат, където желаят, не след дълго вие и заложниците ще се превърнете в храна за малките им. Техните искания трябва много бързо да бъдат изпълнени.
Дариа почувства, че й се повдига. Но Ребка само сви рамене.
— Значи малките ще ни изядат — каза Ненда. — Страхотно! Не разбирам защо информацията за това ще е от значение за нас. Какво друго имате да ни съобщите?
— Мога веднага да ви заведа в залата, където се намират зардалу. Ако искате, разбира се.
Ребка погледна другите.
— Не е точка първа от дневния ни ред, нали? Ние не знаем какво бихме правили, ако отидем при тях. Може би ще поискаме, но по-късно. Какво друго?
— Нещо, чиято стойност не може да се определи, макар Стивън Грейвс да смята, че е съществена. Единствена Калик може да общува с тях. В далечното минало хименоптите са били роби на зардалу, а хименоптският език не се е променил. Калик казва…
— Спрете за минута, Тали — прекъсна го Ребка. — Вие не преставате да ни натрапвате Калик казва това, Калик казва онова. Аз мисля, че ние не можем да вярваме нито дума от онова, което ни казва Калик. Тя изглежда е напълно под властта на зардалу.