— Да — Ненда поклати глава. — Така изглежда, но не е. Ние с Калик си имаме кодове, които използваме, когато не можем да говорим. Вие сигурно не сте забелязали трепкането на очите, когато тя пълзеше пред онази зардалу. В средата. Аз обаче го разчетох. Тя няколко пъти ми повтори: „Чакайте. Още не.“ Знаеше, че съм готов да избухна и ми каза, че не е време за това.
— Каза ли ви нещо друго? — попита Ребка. — Някакви подробности за техните оръжия, за техните слаби места?
— Хей, вие какво си представяте. Тези кодове с очи не са пълноценен език. Но ще ви кажа какво ми предаде Калик индиректно. Зардалу са силни. Нищо не може да задържи един зрял хименопт. Ние не бихме могли, ако се опитаме. Онова зардалу го е направило с лекота. Ако ще се бием с тях, ще ни трябва нещо специално.
— Но Калик беше отслабнала — каза Дариа. — Дори преди да й бяха откъснали крака, тя беше накрая на силите си. Може дори вече да е мъртва.
— Не — Ненда се обърна към Тали. — Вие просто не познавате нашите хименопти. Трябва да се случи нещо много повече от това, за да се безпокоим за Калик… Откъснатият крак вече отново израства. Но това прави въпроса още по-важен и това не е приятно. Вижте, щом зардалу е могло да я държи и е могло да й причини всичко това, нас ще направи на кайма. И като стана дума за кайма, нека да чуем останалото от Тали, преди малките зардалу да започнат да писукат за вечеря. Какво друго каза Калик?
Хуманоидът седеше и се държеше с две ръце за главата.
— Когато най-напред ни хванаха, тя ги слушала, преди те да се досетят, че разбира зардалски език. Между впрочем Калик няма високо мнение за тяхната интелигентност. Те не се тревожели от онова, което вече били казали пред нея дори след като научили, че разбира езика им. Калик чула голяма част от техния разговор. Очевидно тези зардалу са били хванати през последните дни на Голямото въстание от Чакащия или нещо като него. Тук били пренесени в състояние на стазис. По това време планета подир планета, управлявани от общността Зардалу се присъединявали към Революцията. Зардалу били поголовно изтребвани, били завладени и най-отдалечените им селища, а обитателите — избити. Онези четиринайсет индивида потърсили спасение в Космоса. Те са последните останали. Калик казва, че те според тях са единствените оцелели членове от техния вид.
— Надявам се да е права — каза Ребка. — Радвайте се, ако е така.
— Поради това, са решени да избягат на всяка цена оттук и да се скрият някъде, докато се възстановят. Тяхната сила винаги е била в голямата им плодовитост. При наличие на тиха планета, за едно или две столетия ще станат стотици милиони. Тогава ще се организират и ще бъдат готови отново да подновят завоевателската си политика.
Високата фигура на Атвар Х’сиал стоеше наведена и мълчалива по време на разговора. Сега тя се размърда и завъртя отворените си жълти рогове отстрани на главата към Луис Ненда.
— Аз съм съгласен с това — обърна се Ненда към другите. — Аз предадох на Ат, докато вървяхме, казаното от Тали. Тя направи важни изводи. Ако зардалу са били уловени близо до техните родни планети и приведени в стазис и сега току-що са излезли от това състояние възможно е да нямат представа къде се намират. Двамата с Ат не сме разговаряли с Посредника, но на мен ми се струва, че той се изразява малко неясно. А току-що излезлите от стазис зардалу, трябва да са адски объркани. Може би те мислят, че могат да се настанят в кораба, да излетят и да намерят място, отдалечено на няколко светлинни години, на което да се скрият. Това не е така, но нека не сме ние тези, които ще им го кажат. Ат смята, че ще е добре да им предоставим кораб и да им помогнем да излетят оттук… а после сините копелета да открият, че са на майната си на трийсет хиляди светлинни години от всичко познато.
— Това е чудесно — каза Ребка. — Стига Посредника да се съгласи. Но аз не вярвам. Ако той вече не им е казал къде се намират, сигурно следващият път, когато ги срещне, ще им каже.
— Не можем да му попречим да им каже. Но можем да се погрижим да не сме ние. И може би трябва, когато имаме възможност, да насочваме разговора в друга посока. Ако тези зардалу не са от най-умните същества, може би няма да е трудно — Луис Ненда погледна Е. К. Тали, чиято глава клюмаше върху гърдите му. — Хайде, какво друго трябва да ни съобщите?
Тали мълчеше.
— Оставете го на спокойствие — намеси се Дариа. — Не го ли виждате, че бере душа.