— Холдър.
— Вярно. Е, искам да ви предупредя, когато ги срещнем отново никой да не пипа Холдър. Тя е моя. Мъртва е. Ще я изкормя и ще изям червата й на закуска, ако ще после цяла седмица да дрейфам.
— Много сте смел, когато ги няма, но когато бяха тук, мълчахте като риба.
— Така беше. Също и Атвар Х’сиал. Аз и тя, и Ребка също. Ние знаем каква игра играете вие. Вие също не се втурвате да я спасявате, не действате и сега прибързано. Вие наблюдавате, чакате и избирате точното време. Правете разлика между предпазливост и страх, професоре.
Дариа погледна валчестата му сърдита фигура.
— Добре говорите, Ненда, но това няма да помогне. Зардалу са три пъти по-големи от вас и десет пъти по-силни. И навярно имат оръжия, а вие нямате.
Ненда се беше обърнал, готов да си тръгне. Той й се усмихна съжалително.
— Мила, вие можете да сте умен професор, но не знаете много за реалния живот. Мислите, че нямам оръжия? В такъв случай това би било първия случай, откакто съм проходил — той се пресегна до прасеца си и извади дълъг нож с тънко острие. — Това е само за начало. Но то ще стигне да нарежа червата на зардалу за наденици. И ако мислите, че аз съм невъоръжен, погледнете само какво носи Атвар Х’сиал под крилата си. Тя е истински поддръжник на идеята за самозащита. Атвар Х’сиал е достатъчно умна. Тя знае, че оръжието трябва да се използва само когато е необходимо — Ненда й намигна. — Трябва да вървя. Сега спете добре и приятни сънища. И помнете, че ние с Ат сме тук да се грижим за вас.
Дариа проследи с поглед как се отдалечава към завоя в коридора.
— Внимавайте къде отивате! — извика тя след него. — На около стотина метра натам има вихър и може би сингулярно поле. Искрено ще съжалявам, ако попаднете в него.
Той не отговори. Дариа продължи към залата, странно окуражена от срещата. Луис Ненда и Ханс Ребка имаха поне едно общо нещо — през живота им се бяха случвали толкова ужасни неща, че нищо не можеше да сломи духа им.
Е. К. Тали не беше се помръднал. Но Ханс Ребка беше се събудил и седнал, а Атвар Х’сиал бе изчезнала.
— Нямам представа — отговори Ребка на въпросителния й поглед. — Не зная къде е нито тя, нито Ненда. Нито пък къде бяхте вие, преди да се бяхте появили.
— Аз видях Ненда — Дариа му разказа набързо за срещата си с Луис Ненда и за скитанията си. — Но пътят навън не е безопасен — каза тя, когато стигна до вихъра и убеждението си, че това е входен пункт към транспортна система. — Изобщо не е за ползване, преди да сме се убедили, че е предназначен за живи същества. И дори тогава не може да се използва, преди да открием крайните му точки.
— Не съм сигурен в това. Нещата са такива, каквито хората смятат, че са. Не изключвайте от това правило и онзи вихър.
Той отказа да обясни думите си. Не каза нищо повече по темата, освен че добави замислено, когато Дариа се оплака, че Посредника е говорил с тях само веднъж и после съвсем се е скрил.
— Посредника и вашият вихър имат едно общо нещо и е добре да не го забравяме. И двата са извънземни. Една от най-лошите грешки, които можем да направим, е да си мислим, че разбираме начина на мислене на извънземните, без да ги познаваме достатъчно. Ние смятаме, че е трудно да знаем какво мотивира Атвар Х’сиал или Калик, или дори зардалу, но хиляди пъти по-трудно е да знаем какво се опитва да постигне един Строител или неговите творения.
— Мислите ли, че ние и Посредника се разбираме неправилно?
— Сигурен съм. Ще ви дам само един пример. Всички ние сме ядосани, защото сме оставени тук, без да знаем какво ще последва от страна на Посредника. Ние сме разстроени, защото не знаем как да се свържем с него. Но той е съществувал, седял е и е чакал милиони години! От негова гледна точка един ден… или дори година… е като мигане на окото. Той вероятно няма представа, че неговото отсъствие ни тревожи.
Ненда я прихвана и я поведе към мястото, където седеше Тали, мълчалив, със затворени очи.
— Дариа, ние нямаме представа кога или дали Посредника ще се върне. Ако изобщо не сте спала, трябва веднага да се опитате да поспите. Аз дремнах два часа и не можете да си представите колко по-добре се чувствам — той видя, че тя се оглежда. — Не се тревожете. Ако зардалу се върнат, ще ви събудя. Никъде няма да отида. Ще стоя тук и ще ви пазя.
По негово настояване Дариа легна и затвори очи. При съществуващото положение тя не очакваше да може да заспи дори за секунда. Тя отново се замисли за зардалу, за свиренето от болка на Калик, когато кракът й беше изскубнат от тялото, за черепната травма на Тали, и за парчето череп, захвърлено в залата. После си спомни за спокойното, бледо лице на Ханс Ребка и гнева на Луис Ненда от онова, което се бе случило на Калик и неговата необяснима самоувереност.