— След това… — голямата сляпа глава се завъртя, сякаш оглеждаше всичките милиони километри площ на Серенити, които ги заобикаляха. — След това и само след това можем да започнем отново да действаме при нормални условия. Което ще рече търговски условия. Затова, предполагам, тук има много повече от обикновените неща, които биха ни съблазнили.
— И аз имам същото впечатление. Само веднъж да се измъкнем от това място! Тук има неща, за които на мнозина в спиралния ръкав ще им потекат лигите.
— Далеч повече от онова, което досега ни беше позволено да видим. Някъде в този артефакт лежи технологията, с която е създадено съществото, което Ребка и Ланг идентифицират като Посредника и е създадена междугалактическа транспортна система. Ако тези тайни станат наши…
Сикропеанката спря. Големите антени на върха на сляпата глава неочаквано се разгънаха като платна два метра дълги и един метър широки. Те се обърнаха назад към залата, където тя и Луис Ненда бяха оставили Тали и Ребка.
Ненда се обърна заедно с нея.
— Какво има, Ат? Още зардалу?
— Не, но улавям слаби нови миризми, отдалеч, като тези от Чакащия. Ако не греша, известният като Говорител-между влиза в залата с камери за стазис, в която са Ребка, Ланг и Тали. Това е, предполагам, среща, на която се налага да присъстваме.
Глава 23
Свободното движение из вътрешността на Серенити може би беше забранено за хора, но имаше други, за които това ограничение не се отнасяше.
Дариа окончателно се увери в това при появата на Посредника. Извънземната структура се движеше нагоре през непроницаемия под на залата като сребрист дух. По средата той спря и големината му започна равномерно да намалява. Когато Луис Ненда и Атвар Х’сиал влязоха забързани в залата и видяха събеседника си, те се изправиха пред привидно неподвижно вградена в твърдия под полусфера. Посредника изглеждаше точно като горната половина на Чакащия.
Главата с форма на цвете леко се наведе напред да погледне новопристигналите, после се обърна към Ребка, Ланг и току-що събудилия се Е. К. Тали. Хуманоидът беше блед и слаб.
— Чакаме ви от последната ни среща — каза Ребка. — Съществуват големи проблеми. Знаете ли кои са зардалу?
„Разбира се — главата-цвете се наведе и кимна. — Още от пристигането им аз отговарям за тях. Аз изключих камерите за стазис и позволих да се извърши тяхната реанимация. Каква е целта на вашия въпрос?“
— Те сега са будни.
„Както й следва да бъде.“
— И опасни. Вече нараниха двама от нашата група и заплашват останалите. Сигурен съм, че вие не ни докарахте чак дотук, за да ни убият зардалу.
Посредника не отговори веднага. Той започна да напява и тихо и да мърмори: „Човек, сикропеанка, зардалу… Човек, сикропеанка, зардалу…“ После, след няколко секунди мълчание, рече: „Всички присъстват. Така, както трябва да бъде. Процесът може да започне…“
— Не и ако включва някой от нас — Ребка излезе напред достатъчно близо, за да докосне блестящата повърхност на Посредника. — Докато вие не ни изслушате и не получим отговори на няколко важни въпроса, ние няма да направим нищо.
„Това не може да стане. Вашето участие се…“
— Е, опитайте се да го направите, без преди това да сте говорили с нас. Ние няма да участваме. Никой човек или сикропеанка. Недалеч от тук се намира входът на транспортна система. Ако се наложи, ще я използваме.
Ребка беше го казал напосоки, мъчейки се да изкопчи информация. Отговорът на Посредника потвърди предположението на Дариа.
„Ще бъде крайно неразумно. Без преди това да се използва подходящ ключ, не е гарантирана сигурна крайна точка на пътуването. Един такъв преход положително ще бъде фатален.“
— Ще поемем риска. Ако не получим от вас отговори на някои въпроси, няма да ви сътрудничим.
„Казвам ви, че сътрудничеството е наложително — Посредника отново замълча за няколко секунди. — Но ще ви изслушам и ще отговоря, ако е необходимо, по възможност кратко.“
— Колко кратко?
„Не повече от осем ваши часа.“
— Ние обаче не разполагаме с толкова много време. Нека да ви разкажа за зардалу и какво правят те.
„Слушам ви — Главата-цвете въздъхна. — Говорете, щом трябва.“
Посредника изслуша обясненията на Ханс Ребка в пълна тишина. Другите го прекъснаха само веднъж, когато Луис Ненда изръмжа от гняв при разказа на Ребка как зардалу са се отнесли към Калик.