„Много добре — каза Посредника, когато най-после Ребка стигна до последните заплахи на зардалу. — Всичко това е много добре. Трябва да започнем.“
— Какво трябва да започнем?
„Процесът на подбор — Посредника се заповдига през пода, докато цялото тяло и опашката с рог накрая се показа за първи път пред Ненда и Атвар Х’сиал. — Зардалу, изглежда, разбират без обяснение какво е необходимо. Но за останалите от вас… слушайте внимателно.“
„За Строителите това беше просто проблем. В сравнение с него всичко друго от трансформацията на планети до създаването на звезди беше нещо обичайно. И докато всички проблеми изискваха пълната им концентрация, този беше чисто абстрактен:
«Какво е дългосрочното бъдеще на Вселената?»
Като неделима част от централния въпрос, като смущаваща естествена последица дойде и другият, по-личен:
«Каква е целта на Строителите и каква роля ще играят те в еволюцията на Вселената?»
Строителите не можеха да дадат отговор, но те живееха страхотно дълго и бяха безкрайно търпеливи. Те размишляваха върху тези въпроси двеста милиона години и най-после бяха стигнали до заключение, което беше по-лошо от самия въпрос — това беше парадоксът.
Те заключиха, че хаотичните елементи са направили дългосрочното бъдеще на Вселената неопределено и в Гьоделианския смисъл на въпроса. На него не можеше да се отговори вътре от самата Вселена. Ала в същото време, неопределено или не, бъдещето на Вселената е предопределено. По такъв начин с или без Строителите на неопределения въпрос накрая ще се намери отговор.
Изправени пред парадокса, Строителите взеха типично за тях решение: пренесоха се навътре, заровиха се дълбоко в природата на тяхното собствено съзнание; проучваха умствени процеси и мисловни структури; откриха отделните елементи на мисълта и навика, но все още не можеха да решат били ли са онези индивидуални атрибути основни за проблема или не са имали нищо общо с него.
Строителите бяха отново в безизходица. Нещо по-лошо: тяхната неспособност да решат проблема започна да оказва катастрофални последици върху самите тях. Вместо бавна еволюция и развитие, както е било стотици милиони години, започна бърз процес на упадък. Появиха се несъвършени форми на Строителите — фейджите.
Това беше начин за спасяване от непоносимия душевен проблем. Глупави, забравящи собствената си лична история, невежи за постиженията на техния вид, фейджите бяха дълголетници като техните интелигентни събратя. Скоро те се превърнаха в напаст за целия спирален ръкав. Където можеха да живеят Строителите, там можеха да живеят и всеядните фейджи. С липсата на интелигентност и с лениви рефлекси те рядко биваха опасни, но станаха много досадни на също толкова бавно движещите се Строители.
И отново Строителите потърсиха отново спасения от новата трудност с помощта на обичайния си подход.
Те бяха близо до решение на проблема, но не трябваше да бързат. Щяха да изчакат в състояние на продължителен стазис. Когато дойдеше точното време и обстоятелствата се променяха, техните слуги и конструктори щяха да ги събудят. Тогава щяха да се заемат отново с проблема, но в качествено различна епоха.
В решението да чакат имаше логика, защото макар Строителите да не можеха сами да решат проблема, те знаеха, че в бъдеще може би ще имат помощ.
В хода на тяхното развитие в спиралния ръкав Строителите не видяха нищо, което макар и малко да прилича на тях, но в развитието на други форми на живот те забелязаха същества от «малките светове», в чийто генезис имаше известно сходство със собствения им произход от газовия гигант. Новите бяха различни…“
— Различни как? — Луис Ненда зададе въпрос поставен му от Атвар Х’сиал. Това беше първото прекъсване на бавния говор на Посредника.
„Малко живееха — Посредника отговори и продължи: — Невероятно кратък живот и въпреки това изпълнен с насилие, ирационални желания, алогични надежди. Съвсем неподготвени да бъдат полезни и все пак…
Строителите нямаха никаква трудност с краткосрочните проекти за бъдещето чак до десет или двайсет милиона години. Те имаха аналитичен инструментариум, с който да оценят темповете на развитие на видовете и да предскажат с голяма точност, че някои форми на живот са в процес на еволюция, която неизбежно ще ги доведе до самосъзнание, интелигентност и технология.
Далеч по-трудно беше да се предскаже докъде ще достигнат тези форми философски. Ще достигнат ли до собствена перспектива за смисъла, вложен във вселената? Ще станат ли те един ден, въпреки странните си органи, надеждни сътрудници на самите Строители?