Никакви техники на прогнозиране на Строителите не можеха да отговорят категорично на този въпрос. Това отново беше свързано с проблема и пред този въпрос тяхната интелигентност се оказа безсилна.
Строителите ясно видяха появата на интелект на три малки светове от спиралния ръкав. Те предсказаха, че в бъдеще всеки може да играе важна роля. Един от тези видове сигурно ще прибави ново измерение към мисълта на Строителите, необходимо за преразглеждане на проблема. Един от тези видове. Но кой?
Но въпросът не можеше да бъде разрешен, преди появата на видовете да бъде завършена и техните цивилизации и философски възгледи установени. Само едно нещо изглеждаше ясно, макар че всичките три вида изглеждаха много различни от Строителите, най-вероятно за намирането на ново разбиране на проблема ще бъде полезен онзи, който се различава най-много от самите Строители.“
— Вие продължавате да повтаряте, че ние сме толкова различни от Строителите — каза Дариа. — Аз разбирам, че ние живеем много по-кратко. И сме още много далеч от модерната технология. Но тези различия не изглеждат принципни… Времето ще промени и двете.
„Би могло и ще стане — Сребристото цвете-глава кимаше и светеше с вътрешни светлини. — Но времето не може да промени някои елементи, общи за вас, зардалу и сикропеанците. Обичайни също за ло’фтианци и хименоптите, както изглежда, макар тези видове да са се появили по-късно и тяхното влияние в спиралния ръкав да е по-слабо. Елементът, притежаван от всички ваши видове е трудно да се изрази с една дума. Той може да бъде наречен разточителство.“
— По-добре го наречете някак другояче, ако искате да ми стане ясно — каза Луис Ненда. — Какво разбирате под разточителство?
„Раждаемост. Изобилие. Прахосничество.“
Посредника се поколеба, търсейки думи. Досега се справяше добре, въпреки тенденцията от дълги, загадъчни паузи. Дариа се чудеше колко от казаното е изкривено в нюансите поради езикови проблеми. Тя изгаряше от желание да има в ръцете си една от онези многоезични преводачески уредби, така обичайни на далечната Сентинел Гейт и така редки на един беден свят като Опал. Далечният Сентинел Гейт.
Тя разбра, че гледано от Серенити, Опал и Сентинел Гейт бяха съседи. Петстотин светлинни години бяха нищо за онзи, който се намира на трийсет хиляди светлинни години от галактиката.
„Може би е най-добре да ви дам пример — каза най-после Посредника. — Аз функционирах много милиони години. Вероятно ще функционирам още толкова. Ако получа някакво нараняване, ще се оправя сам. Ако е необходимо да го направя, мога да модифицирам или подобря собствените си действия и организация.
Аз съм изкуствено създадено същество, но самите Строителите, моите създатели, са се развили по естествен път по същия начин. Те живеят вечно, по вашите стандарти, и са способни на индивидуално самоусъвършенстване и трансформация.
Сравнете това със съществата от вашите светове. Вие живеете малко, всеки от вас, знаете, скоро ще умре, и въпреки това не сте завладени от мисълта за смъртта или за бъдещето без вашето присъствие. По стандартите на Строителите вие се размножавате невероятно бързо и също толкова бързо се променят вашите видове. Въпреки това вие не можете да се самоусъвършенствате като индивиди. Но за вас това няма значение, защото — най-изненадващо от всичко — оцеляването на един индивид за вас не е от значение.“
Луис Ненда сръга леко с лакът Дариа.
— Чуйте това? Адски сигурно е, че можехте да ме направите да приличам на глупак.
— Шт!
„На много от малките светове Строителите намериха чудно проектирани организми — продължи Посредника. — Те бяха специализирани да тичат или да летят, или да се държат във въздуха, или с голям успех да преследват други същества. Но след като един отделен организъм престане по някакъв начин да функционира, поради старост или малка повреда, той става излишен. Оставят го да загине. Този чудесен механизъм се изхвърля, докато друг също толкова съвършен заеме неговото място. Това отношение към живота, това разточителство и идеята, че то може някога да доведе до интелигентен живот… беше толкова чуждо на Строителите, че те не можеха да го разберат. Защото ако интелигентността може да се изрази с едно-единствено нещо, това сигурно е натрупването на опит.
Но в тази неяснота лежи възможността за намиране на решение на проблема, казаха Строителите. Те бяха опитали с всичко познато. Следователно, това беше абсолютно съществено за евентуален възможен прогрес. Строителите не знаеха коя от появяващите се интелигентни форми на живот може да се окаже по-различна от тях, но те знаеха едно: ще им е необходима най-необичайната. Тогава предприеха мерки да създадат необходимата процедура за подбор.