Беше просто. Трябваше да се изчака тези три вида да се развият достатъчно технологично, за да напуснат малките светове и да изследват артефактите на Строителите из спиралния ръкав. При първа възможност трябваше да бъдат взети индивиди от трите вида и да бъдат доведени тук. А после да се извърши самия подбор. Може би щеше да бъде необходим стазис, за да се осигури присъствието на представители на тези видове по едно и също време, но това не беше проблем. Технологията на стазиса съществуваше от сто и петдесет милиона години. Във всеки случай Строителите предсказаха появата на всички видове по едно и също време.
Онова, което никога не са очаквали, беше индивидите от два различни вида да пристигнат заедно, както стана с вас двамата — Главата-цвете се наведе ниско към Ненда и Атвар Х’сиал. — Това обаче не представлява проблем. Всъщност то опростява нещата, тъй като не се налага да повтарям обяснението. Затова не е необходимо по-нататъшно чакане.“
Гласът на събеседника им започна да става по-дълбок и по-тих. Сребристата форма бавно се заспуска надолу. Скоро опашката й изчезна в пода, а след нея и изпъкналата кръгла част на тялото.
„Засега вие сте тук, всичките три вида, точно както се желае — каза сънливо Посредника. — Условията са постигнати. Моята начална задача е изпълнена. Процесът на подбор може да започне. Всъщност действията на зардалу показват, че вече е започнал…“
— Почакайте! — извика Дариа. Над гладкия под беше останала само главата-цвете. — Строителите… кажете ни къде се намират сега Строителите.
Бавното спускане спря за секунда.
„Аз зная много неща — апатията в гласа беше заместена от мъката на любопитството. — Но това не зная.“
Сляпата глава кимна и сребристият петоъгълник изчезна.
Ханс Ребка, Луис Ненда и Атвар Х’сиал веднага разбраха. На неопитния професор Дариа Ланг и Е. К. Тали, който беше още по-малко опитен, трябваше да се обяснява — и все пак им беше трудно да разберат отговорите.
След като Посредника си отиде те продължиха да задаваха същите въпроси на останалите.
— Дариа, колко пъти трябва да ви се казва? — рече най-после Ханс Ребка. — Запомнете, ние имаме работа с извънземни мисловни процеси. От тяхна гледна точка онова, което те вършат, е съвършено логично. Те са убедили себе си, че съществата, които може би ще могат да им помогнат да решат техния проблем, трябва да притежават максимум от онова, което те смятат за характеристики на „малките светове“ — насилие, енергия и степен на различност. Строителите не искат да работят едновременно с повече от един вид, затова ще изберат само един. Или по-скоро те ще оставят един вид „сам да се избере“. Процедурата по подбора е изградена на тази основа.
— Мога ли да говоря?
— Не — сряза го Ненда. — Можете само да слушате. Ще ви го обясня накратко, Тали. Това изглежда е необходимо за вас двамата. Строителите са ни устроили тристранно състезание с елиминиране. Хора срещу сикропеанци и срещу зардалу. Победителят получава голямата награда — оцеляване, шанс да работи със Строителите. Загубилите получават знаете какво.
— Но това е абсолютно… — Дариа едва се въздържа. Тя щеше да каже нечовешко, което беше смешна квалификация. Вместо това каза: — Варварско. Вие… Луис Ненда. Вие няма да се биете до смърт с вашата приятелка Атвар Х’сиал, нали?
— Разбира се — Ненда погледна грамадната сикропеанка срещу него. — Освен ако не съм сигурен, че ще победя. Вижте, професоре, проблемът не е в онова, което аз бих избрал да направя или да не направя. Просто ни казаха правилата. Ние не сме ги избирали. Аз мисля, че има само един начин да действаме… и Ат е съгласна с мен. Тя проследи нашия разговор. Първо, трябва да се заемем със зардалу и да не им позволим да участват. След това ще решим как да се разправим помежду си — хора и сикропеанци.
— Те са четиринайсет — тихо каза Тали. — А ние девет… четирима, от които, вече са заложници на зардалу.
Ненда изсумтя.
— А вие какво искате да направим, да отидем и да обясним аритметиката на Посредника и да му кажем, че не е справедливо? Докато той отново се появи всички ние може да сме мъртви.
— Ненда е прав, Е. К. — намеси се отново Ребка. — Няма значение как сме попаднали в това положение или колко малко ни харесва то. Ние трябва да го приемем и да решим как да оцелеем. Ако седим тук и чакаме зардалу да се върнат нищо няма да направим. Те ще разберат, че не сме постигнали исканото от тях споразумение с Посредника и ще обвинят нас.