— А пък аз мислех, че един предател е вече предостатъчно — каза тихо Бърди Кили, щом Калик се отдалечи, за да не може да го чуе. — Но вие сте по-лош и от нея. Тя поне е била възпитавана да бъде роб.
— Вие добре ме познавате, комисар. Или поне трябва да ме познавате. През целия си живот съм работил за изглаждането на проблемите между видовете. Този случай е точно такъв. Не мога да остана безучастен наблюдател.
— И затова се продавате на тях, ставате техен роб?
— Разбира се, че не ставам роб. В момента ние просто уговаряме условията, доколкото се отнася до зардалу. Това не е достатъчно добро. Ние трябва да установим директна комуникация с тях. Те трябва да мислят за нас като за хора… разумни, интелигентни същества като тях.
— Те да мислят за нас по този начин! Никак не е вероятно. Какво ви кара да мислите, че ще реагират разумно?
Грейвс кимна към групата скупчена около Калик, среднощно сини тела.
— Невероятно, може би. Но погледнете там! Изглежда дава резултат.
Едно от зардалутата се беше издигнало на мощните си пипала и вървеше към тях, последвана от малкия хименопт.
То спря пред Д’жмерлиа, наведе се и погледна в него с хладни, светлосини очи, всяко голямо колкото ло’фтианската глава. После се обърна и огледа по същия начин Грейвс и Бърди Кили.
От страховитата небесносиня човка излезе тихо изсвирване и серия от тракания. Накрая зардалу се изправи в цял ръст и се върна при останалите.
— Е? — попита Грейвс. — Какво казаха? Съгласиха ли се?
Калик поклати глава.
— С цялото си уважение аз мисля, че може би беше грешка да ги занимавам с вашия въпрос. Казаха, че аз съм напълно достатъчна да им осигуря цялата нужна им комуникация с хората и че ако е необходимо, Д’жмерлиа може да комуникира със своята господарка — сикропеанката Атвар Х’сиал. Освен това казаха, че на другата група ще им бъде даден само още един час да проведат среща със съществата, които контролират това място и да уредят зардалу да заминат, където пожелаят. Бърди Кили погледна към Грейвс.
— Казах ви. Пълен неуспех! Защо това нещо изобщо си направи труда да дойде тук? Какво ни каза то, Калик?
— На вас нито дума, страхувам се. Каза ми обаче, че е взето решение. След един час зардалу ще влязат в контакт с другата група. Ако тогава не бъде постигнато удовлетворително споразумение зардалу да напусне това място, ще бъде жертван друг заложник — хименоптът погледна в Бърди с тъмни, нетрепкащи очи. — За голямо съжаление, комисарю, взето е решение тази жертва да бъдете вие.
Бърди се втренчи в Калик, неспособен да говори. Джулиъс Грейвс скочи на крака.
— Връщай се веднага при тях и им кажи, че всички ще се бием до смърт, но няма да позволим да се случи подобно нещо — покритото с белези от радиацията лице на Грейвс пребледня от гняв. — Комисарят Кили е толкова ценен, колкото всеки един от нас. Той има толкова много таланти, колкото и аз! Ние няма да им позволим да смятат когото и да било за излишен.
— Моите уважения, съветник Грейвс — Калик се беше обърнал настрана да избегне погледа на Бърди. — Въпросът не е в талантите или кой е излишен. Вие и комисарят изглежда сте оценени еднакво в това отношение.
— Тогава в какво, по дяволите, се състои въпросът?
Калик премести очи върху Джулиъс Грейвс, все още избягвайки да погледне Бърди.
— Нещо много по-просто, съветник. Младите зардалу растат и стават все по-взискателни.
— Вие сте много слаб. Комисарят Кили безспорно има повече месо.
Глава 25
Бърди Кили никога не беше се мислил за герой. Напротив. Когато другите търсеха приключения, той работеше под прикритие.
Но този път беше различно. Той беше на прицел и не съществуваше възможност да се прикрие. Трябваше да направи нещо.
Бърди усети прилив на храброст, предизвикан от ужаса при вида на зардалу и на техните гладни малки. Те непрекъснато надничаха изпод защитния чадър на пипалата и искаха храна. Светлооранжевите човки бяха дебели само сантиметър, но нямаше никакво съмнение, че са много остри. С лекота разкъсваха всяко парче храна, дори най-твърдите кори, и когато малките, недоволни от онова, което им се предлагаше, кълвяха твърдата плът на родителите си, възрастните подскачаха.
След като първото болезнено впечатление от тази гледка премина, Бърди тихо се приближи до Джулиъс Грейвс.
— Съветник, какво ще правим? Вие чухте Калик… След един час с нас ще бъде свършено. Най-напред с мен, след това с всички.