Във вторник увереността на капитан Морозов, че Фистин и Дяков са хората, които търси, вече доста бе укрепнала, макар все пак да оставаха известни съмнения. Реши да наблюдава клуба и много скоро откри, че не само той се интересува от Фистин и Дяков. С набитото си професионално око веднага разбра, че тук работят колеги. Излизаше, че тази Каменская с жълтото около устата все пак се е докопала до клуба, само че е тръгнала откъм друга посока. Ядът и разочарованието на капитана нямаха край. Но след като поразмисли известно време, той изведнъж схвана, че може да се гордее със себе си: самичък бе успял да получи същия резултат като Каменская, която имаше на разположение цяла група. Разбира се, при това Евгений доста си кривеше душата — нали бе крил информация, докато всички останали щедро бяха споделяли с него своята, тъй че той бе имал доста съществено преимущество. Но това не му попречи да се ободри и да изпита буквално хлапашки спортен хъс. Щом силите са равни, помисли си той, може още да се посъстезаваме. Макар и в един момент да се озовахме в една точка, ние стигнахме до тази точка по различни пътища, тоест пътищата ни ще се разделят и от тук нататък. Ха да видим кой ще измине маршрута си по-бързо!
Но Евгений Морозов не можа да се състезава дълго с Каменская. Дяков се изгуби някъде, а буквално на следващия ден рано сутринта Каменская му се обади и каза, че работата по убийството на Вика Ерьомина се прекратява и той, Евгений, може да смята, че е свободен. Всички възможни версии са проверени, нито една от тях не е довела до успех, веднага след празниците ще излезе съответното постановление на следователя.
— Благодаря ви за помощта, Женя. Весело прекарване на Новата година — сбогува се Каменская, но думите й прозвучаха някак потиснато.
„Какво, хлапе, не си свикнала да губиш, а? — злорадо си помисли Морозов. — Разстроила си се? Охо, почакай, колко има да се разстроиш тепърва, когато аз намеря убийците. Ще се изядеш от яд, че си се отказала. Как можа, драга, да не обърнеш внимание на Фистин и Дяков? Хем вече ги следеше, значи си открила нещо срещу тях. Защо заряза делото насред пътя? Не си сигурна, а нямаш с какво да подкрепиш подозренията си. Аз обаче имам. Защото знам неща, които ти не знаеш. Знам, че Фистин е наел къщата, където неговите помагачи, сред които е бил и Дяков, цяла седмица са държали Вика Ерьомина. Знам къде е тази къща. Познавам хазаина, който може да идентифицира Фистин, и магазинерката, която ще идентифицира трите «борчета». Имам също и двама души, които ще могат да идентифицират младежите, пътували с Вика в мотрисата. Ако се окажат момчета от клуб «Варяг», Фистин няма къде да мърда, връзката му с убийството на Ерьомина е безспорна.“
Евгений някак си не се замисляше за какво всъщност му е било на Николай Фистин, ръководителя на младежкия спортен клуб, да организира цялата тази история с Вика: да я извежда от града, да я държи цяла седмица заключена и под охрана, а после да я удуши. Мотивите и разните там субективно-психологически истории малко интересуваха капитана. Фистин беше два пъти осъждан и на капитан Морозов това му беше напълно достатъчно, за да е наясно. Има ли значение защо? Важното е да се установи кой го е направил, а пък отговорите на въпросите „защо“ и „заради какво“ да си ги търси съдът. Такъв си беше капитан Морозов и може би именно тази черта на характера му го отличаваше от Настя Каменская, която се мъчеше да разбере какво опасно е знаела или е направила за убиеца Ерьомина и защо е трябвало да я убият.