След сутрешното обаждане на Настя по телефона Виктор Алексеевич Гордеев реши да не ходи на работа.
— През нощта ме изтормози зъб — кратко съобщи той на заместника си Павел Жерехов. — Ще отида на зъболекар. Ако ме търси някой — ще дойда следобед.
След като изпрати жена си на работа, Гордеев започна да кръстосва апартамента в усилие да подреди мислите си. Телефонът на Настя се подслушва, това вече е установено. Но какво й се е случило? Кой я е притиснал толкова здраво? И с какво? Трябва да намери възможност за какъв да е контакт с нея… Май беше споменала, че е болна и ще вика лекар. Можем да опитаме, за опит пари не се дават. Житената питка се втурна към телефона.
— Регистратура — чу той равнодушен момински глас.
— Полковник Гордеев, началник на отдел в Градското управление на вътрешните работи — бодро се представи Виктор Алексеевич. — Бихте ли ми казали, моля, дали моята служителка майор Каменская е викала днес лекар вкъщи?
— Справки не даваме — все така равнодушно отвърна гласът.
— А кой дава справки?
Но в слушалката вече пищяха късите сигнали. „Ах, гадинка такава!“ — ядосано изпухтя Житената питка и занабира друг номер.
— Тук диспансерно отделение.
Този глас се стори на Виктор Алексеевич по-обнадеждаващ.
— Добър ден, безпокои ви полковник Гордеев от Градското управление на вътрешните работи — изгука вече с придобития опит Житената питка и направи пауза в очакване на отговора.
— Добър ден, Виктор Алексеевич — чу отговор полковникът и облекчено въздъхна: беше попаднал на човек, който го познаваше. По-нататък работите ще тръгнат по-гладко.
За всеки случай употреби още няколко секунди и двайсетина думи, за да изрази радостта си, че в диспансерното отделение на поликлиниката го познават, и чак после премина към главното. Докато стигна до лекарката, която ходеше на домашни посещения, трябваше да проведе още шест телефонни разговора, но желаната цел най-сетне бе постигната.
— Имате късмет, че ме сварихте — каза му доктор Рачкова, — вече бях на вратата.
Тя мълчаливо, без да прекъсва Гордеев, изслуша неговите заплетени и мъгляви обяснения.
— Сега ще повторя. Искате да кажа на Каменская за вашето обаждане и да я попитам не иска ли да ви съобщи нещо. Независимо какво е реалното й здравословно състояние, да й напиша болничен лист за максимално допустимия срок. Нещо повече — трябва да проверя основанията за спешно хоспитализиране и да обсъдя този въпрос с болната. В случай на положителен отговор трябва да се обадя от жилището на Каменская в болницата. И последното. Искате, доколкото е възможно, да се убедя дали тя действа под нечий контрол или не. Добре ли съм ви разбрала?
— Прекрасно — облекчено въздъхна Гордеев. — И много ви моля, Тамара Сергеевна, идете при нея веднага и после ми се обадете. Трябва да разбера колкото може по-скоро какво става с нея.
— Разбира се, ще трябва да ви се обадя не от нейния телефон? — позасмя се Рачкова.
— Разбира се — потвърди полковникът. — Предварително ви благодаря.
След като затвори телефона, Виктор Алексеевич легна на дивана, сложи пред очите си будилника и зачака.
Тамара Сергеевна Рачкова каза на шофьора адреса и започна да прелиства амбулаторния картон на А. П. Каменская, преценявайки каква диагноза ще й бъде най-лесно да „постави“, без да губи твърде много време. Доста бе живяла на този свят и на своите шейсет и две години имаше зад гърба си четирийсетгодишен опит от работата си в медицинските учреждения, обслужващи „компетентните органи“. Ето защо молбата, която й отправи полковник Гордеев, не я шокира много. В практиката си бе изпълнявала къде-къде по-странни молби. Веднъж дори й се наложи да отстранява несъществуващ тумор на млад оперативен работник, който доброволно бе легнал под ножа, защото истинският болен трябваше спешно и тайно да бъде откаран на друго място, а заради конспирацията някой трябваше да бъде опериран…
Картонът на Каменская я разочарова. За осем години — само един болничен лист, и то издаден, след като екип на „Бърза помощ“ я е вдигнал буквално от улицата. Диагноза — съдова криза. Наистина бележките от ежегодните диспансерни прегледи въодушевиха лекарката. Оплаквания от болки в гърба след травма. Вегетативно-съдова дистония. Аритмия. Безсъние. Хроничен бронхит. Лоши кръвни анализи — вследствие прекарани „на крак“ остри вирусни инфекции (че как иначе, какво друго може да се очаква, след като тя не взема болнични?). Вече наближавайки блока на „Шчолковское шосе“, Тамара Сергеевна беше съставила наум бележката, която щеше да впише в картона, и бе избрала диагнозата, която най-вероятно щеше да постави на А. П. Каменская, родена през 1960 година.