— Било е възпитателна мярка, насочена включително и срещу мен — отговори Настя. — Сиреч ние не се шегуваме, ти ни обеща, че няма да правиш нищо повече по убийството на Ерьомина, и не изпълни обещанието си. Ето ти един нагледен урок. Господи, какви чудовища са това, щом са способни да убият човек само за да докажат нещо на някого! Олег ли е убил Морозов?
— По всяка вероятност. Във всеки случай у него е намерен пистолет със заглушител, а експертизата ще бъде готова едва след празниците. Боже мой, боже мой! — Виктор Алексеевич поклати глава и уморено опря чело на юмрука си. — Наистина ли изобщо не ме бива за тази работа? Да не усетя врага в едно момче стажант. Да изпусна Володка. Та аз със собствените си ръце го тикнах право в пастта на звяра, а не съумях да му осигуря защита. Все се надявах на професионализма му и на нашите външни служби. Ако не бяха го изгубили, всичко можеше да е другояче. Докато съм жив, няма да си го простя. Не за пръв път губя хора, но толкова груба грешка допускам за пръв път.
— Не се тормозете толкова, Виктор Алексеевич — опита се да го утеши Настя. — Ако имахте достатъчно помощници и след като са изгубили Ларцев, бихте могли да пратите хора на десет адреса едновременно, тогава трагедията щеше да бъде предотвратена. А така…
— Знаеш ли какво си помислих сега? — изведнъж се оживи Гордеев. — Защо Олег, който постоянно ни пречеше да установим истината, не щеш ли, ми разказа цялата истина за Никифорчук?
— Защо според вас?
— Ами защото макар че ние с тебе играехме слепешката, все пак сме вкарали един гол. Скарали сме Градов с посредника и той е престанал да му помага. Смяташ ли, че това е случайно — цели два месеца да тъпчем на едно място и после само за едно денонощие да изловим всички? Посредникът се е отдръпнал от делото — и ето ти го резултата. Скарахме посредника с Фистин и благодарение на това спасихме момичето, макар и с ръцете на чичо Коля.
— Тогава, Виктор Алексеевич, излиза, че ние с вас сме същите манипулатори кукловоди като този посредник. С какво сме по-добри от него, щом е така?
— Болезнен въпрос, Стасенка. Колкото и да ни е трудно да си го признаем, в нашата работа е невъзможно да запазим моралната си чистота. Трябва да гледаме истината в очите, защото само глупецът вярва на идеалистични приказчици. А ние с тебе не сме глупци. Наистина мафията е безсмъртна, но и умните детективи не са се свършили на този свят. И няма да се свършат. Може би в това се крие някакъв социално-биологически закон, а? Ти ни кажи, Алексей, нали си професор все пак.
— От гледна точка на естествения подбор — мафията ще закоравява, а детективите ще стават по-силни, най-слабите ще загинат, най-силните ще оцелеят — отговори Льоша Чистяков много сериозно. — А от гледна точка на математиката мафията и вие винаги ще съществувате успоредно. И никога няма да се пресечете. Никога. Те няма да ви прекършат. Но и вие няма да ги смажете.
— Е, благодаря ти, много ме зарадва — тъжно се усмихна Гордеев.
Тамара Сергеевна Рачкова отряза апетитен къс препечен с подправки бекон и го сложи в чинията на мъжа си.
— Благодаря ти, миличка — каза той и вдигна чашата с вино. — Хайде да си пийнем с тебе за Новата година, нека е хубава като предишната. Вече поостаряхме, не искаме много от живота, Господ да ни дава здраве и кротки радости. Нали така?
— Така е, миличък — съгласи се Тамара Сергеевна. — Наздраве — за Новата година и за нас двамата. Все пак четирийсет години сме заедно, шега ли е! Нищо че си откачен филателист, аз пак си те обичам.
— И аз те обичам — усмихна се Арсен и пресуши чашата си на малки глътки.