— Не може ли да има друго обяснение? — най-сетне попита той.
— Сигурно е възможно да има и друго. Само че още не съм го измислила. Засега е единственото.
— Добре, ще се свържа с Отдела за регистрации и визи. Но какво ще правим, ако Жан-Пол Бризак е псевдоним, а в паспорта му фигурира съвсем друго име? Помислила ли си за това?
— Чрез един познат се опитвам да науча дали в журналистическите кръгове са чували за този Бризак. Може да знаят нещо за псевдонима и за истинското име.
— Какъв познат? — навъси се Гордеев.
— Генадий Гриневич, помощник-режисьор в един театър.
— Отдавна ли го познаваш? — продължи да я разпитва полковникът.
— От детинство. Ама какво ви става, Виктор Алексеевич? — не се сдържа Настя. — Не може да подозирате целия свят. Така ще полудеете.
— Виж, тука си права. Понякога си мисля, че наистина съм полудял — горчиво се усмихна Гордеев. — Добре, Стасенка, работи. И още веднъж те моля, момичето ми, пази си умозаключенията. Не ги споделяй с никого, може би само с Чернишов, и то в краен случай. Разбра ли ме?
— Много ми е трудно, Виктор Алексеевич — тихо каза Настя. — Поставихте ме в положение да възлагам поръчения наляво и надясно, като голям шеф, а хората са в ролята на момчета за всичко. Обиждат се и аз ги разбирам. Пък и такава роля не ми подхожда, по характер не съм лидер.
— Търпи, Стасенка. — За пръв път от много дни гласът на началника омекна и стана по-топъл. — Търпи. Необходимо е за работата. Спомни си за твоята Лебедева.
Да, Лариса Лебедева беше първата и без съмнение — сполучлива роля на Настя Каменская. Самоуверената, напориста хубавица шантажистка успя убедително да изиграе и да измъкне от бърлогата му наемния убиец Гал, който работеше по поръчка на представители на висшия ешелон. Хора като Гал в страната имаше малко, брояха се на пръсти, бяха високоплатени убийци от висша класа и по резултатите от тяхната работа никога не се възбуждаха съдебни дирения, защото всички те минаваха за нещастен случай, катастрофа, естествена смърт или самоубийство. Всъщност задачата на шантажистката беше да уплаши човека, който можеше да извика професионалния килър в Москва, и то да го направи така, че възложителят непременно да се реши на убийство, при което да извика именно Гал, а не някого другиго. Екипът под ръководството на Житената питка играеше практически слепешката, опипом, правеше предпазливи стъпки и изобщо не разбираше дали посоката е вярната. Единственият признак, че са подредили нещата правилно, можеше да бъде само опитът на Гал да убие Лариса Лебедева, тоест Настя. И Каменская прекара цяла седмица в един чужд апартамент, ослушвайки се за всяко шумолене на стълбището и търпеливо чакайки човека, който трябваше да я убие. А когато Гал дойде да я убива, Настя-Лебедева прекара с него цяла нощ в опити да разбере какво точно е намислил. И не просто да разбере, но и да го накара да разкаже плановете си на глас. Всички разговори в апартамента се подслушваха от хората на Гордеев, но мнителният Гал беше предвидил тази възможност и много сериозно предупреди шантажистката, че ако работи за милицията и посмее да каже на глас нещо опасно за него, за Гал, след това й остават само десет-петнайсет секунди живот, не повече, и нищо и никой не ще може да я спаси, дори в съседния апартамент да има цял милиционерски отряд за бързо реагиране. Такъв отряд наистина имаше в съседния апартамент, но Настя се отнесе към предупреждението на убиеца достатъчно сериозно и дори когато схвана какво точно е намислил той и как смята да действа по-нататък, не посмя да наруши забраната и да информира хората от подслушващата кола за плановете на престъпника. В замяна на това тя измисли остроумен, но абсолютно безнадежден трик, който можеше да има успех само при невероятно съвпадение на много обстоятелства: трябваше онези, които седяха в колата и слушаха разговора й с Гал, лично да познават добре Настя, да знаят, че в училище тя сериозно се е занимавала с математика, да знаят, че в живота й съществува докторът на науките Александър Михайлович Чистяков, да знаят номера на телефона му и да не се притеснят да му се обадят в четири часа сутринта. Но най-важното — те трябваше да доловят в думите й известни несъответствия, нехарактерни за нея думи и изрази, да ги извадят от масата други думи и именно тях да предадат на Чистяков. Трикът наистина беше абсолютно безнадежден, но в онзи момент Настя не можеше да измисли нищо друго, защото Гал беше истински умен и опасен убиец, тъй че би било глупаво да си прави шеги с него. Рано сутринта Гал я закара извън града и Настя пътуваше с него в празната мотриса, чувствайки се като овца, поведена на заколение, без да знае дали планът й е успял или не. Гал я закара на една вила, при възложителя, и именно там Настя се запозна с Андрей Чернишов и невероятното куче Кирил, който непринудено и изящно я отведе встрани от засадата, приготвена за Гал. Тогава операцията завърши успешно. И само Льоша Чистяков знаеше колко здраве й струваше това, колко дълго тя се крепи с хапчета, как бе изгубила и сън, и апетит, как при всеки остър звук почти губеше съзнание и как се разплакваше от нищо и никакво.