— Защо не ми каза, че Олег е иззел от вдовицата на Косар бележника му? Представи си в какво положение изпаднах, когато я попитах за бележника на мъжа й, а тя ми каза, че един висок светлокос младеж от „Петровка“ го бил взел. Излиза, че при нас дясната ръка не знае какво прави лявата. Естествено жената веднага се затвори в себе си и не се получи никакъв разговор. Явно е заподозряла, че я мамя, и ние с онзи младеж изобщо не сме от един екип. Как да разбирам всичко това?
— Не знам за никакъв бележник — бавно отговори Настя. — Олег нищо не ми е давал.
— Честно? — недоверчиво попита Андрей.
— Честна дума. Андрюша, не съм за първи ден в милицията. Повярвай ми, никога не бих те изложила, и то толкова глупаво.
— Ах, глупак такъв! — ядосано възкликна той.
— За кого говориш?
— За стажанта ти, за кого другиго. Определено е решил да се занимава със самодейност и самостоятелно да поработи с хората, фигуриращи в бележника. Живо дело му дайте на него, нали! Не току-така хленчеше и не искаше да отиде в архива, Пинкертон сополив такъв! Само да ми дойде — главичката ще му откъсна!
— По-кротко, по-кротко, успокой се, аз лично ще му откъсна главичката. И изобщо вече е време да се яви тук, много се заседя в архива.
— И помни ми думата — възбудено продължи Чернишов. — Не седи в никакъв архив, ами търчи по връзките на Косар. Хващаш ли се на бас?
Настя мълчаливо вдигна слушалката и набра телефона на архива.
— Колкото и да е странно, ти загуби баса — каза тя, след като говори с архива. — Мешчеринов е там. И вчера е бил там.
— Тепърва ще видим какво ще извади — измърмори ядно Андрей, който беше изпуснал парата и постепенно се успокояваше.
Неясна тревога гризеше Настя. Преди малко, когато си говореха с колегите за новата кола на Игор Лесников, бе усетила неприятен студ в стомаха. Това означаваше, че в мозъка й се е мернала някаква важна мисъл, но тя не е успяла да я улови и затвърди. Затова сега мислено си повтаряше целия разговор от началото до края с надеждата мисълта да се върне. Нещо я бе обезпокоило по време на този разговор. Какво ли беше? Какво?
— Ти май ми беше предложила кафе? — обади се Чернишов.
— Сега ще направя.
Тя се зае с кафето и докато включваше бързовара, вадеше чашките, лъжичките и захарта, възстановяваше в паметта си разговора с Юра Коротков.
„Нашият Лесников. Тия дни си е купил новата кола…“
„Игор има доста заможни родители.“ Не, не беше тук.
„Жена му печели прилично…“ Прилично в какъв смисъл? Май беше тук някъде. Какво ли друго каза той?
„Жена му е моделиерка от висока класа.“
Лъжичката подскочи в ръката й, част от кафето се изля на бюрото.
— Андрюша, какво е работила майката на Ерьомина? С какво си е изкарвала прехраната?
— Шиела е. Преди да се пропие окончателно, е била доста добра шивачка. Получила е първата си присъда за кражба, спомняш ли си?
— Да, ти ми каза. Та какво следва от това?
— Окрала е собствената си клиентка по време на проба, в ателието. Измъкнала е парите от чантата и на практика била веднага заловена. След като излежала присъдата, не я взели отново в ателието, тя опитала да си намери работа в друго — навсякъде й отказвали. В онези времена трудничко е можело осъждан човек да си намери работа, особено с малко дете, нали знаеш? Ерьомина станала чистачка, получила служебно жилище и си докарвала по нещо допълнително с шиене на частно.
— Защо не си ми разказал за това?
— Не си ме питала.
„А е трябвало — помисли си Настя. — Глупава жена си, Каменская, а по-точно — рядка тъпанарка.“
Беше вече към десет часа вечерта, когато Настя най-сетне се прибра. Излезе от асансьора, уморено спря пред апартамента си и пъхна ключа в ключалката. Ключът не превъртя.
Още когато беше малка, вторият й баща я беше учил: не се паникьосвай, когато не разбираш нещо, спри се и помисли, действай бавно и внимателно. Да не се паникьосва, да не бърза, да помисли…
Тя извади ключа и се постара да си спомни днешната сутрин. Възможно ли е да е забравила да заключи? Не, изключено. Това движение, както и много други, беше й станало автоматично. Настя леко побутна вратата. Ами да, отворено. Езичето на бравата е потънало, затова вратата не се е заключила сама. Странно. Тя никога не оставяше бравата в този вид.
Внимателно притвори вратата, колкото можеше по-тихо слезе на долния етаж и звънна у съседката.