След четирийсет минути пристигна Андрей Чернишов, повел с каишката огромния Кирил.
— Влизай! — каза той на кучето, щом спряха пред апартамента на Настя. — Виж какво става там.
Широко отвори вратата и откопча каишката от нашийника. Кирил предпазливо влезе в антрето, методично изследва кухнята, стаята, постоя, поослуша се и подуши край вратите на банята и тоалетната, после се върна на прага. Подуши краката на Настя, пак се върна в антрето, повъртя се, излезе на стълбищната площадка и уверено тръгна към асансьора.
— Чисто е — констатира Андрей. — Няма външни хора, но е имало, в апартамента е останала нечия миризма, освен твоята. Ще влизаш ли или ще викаме милиция?
— За какво ми е милицията?
— Ами ако са те обрали? Влезеш ли, ще утъпчеш следите.
— Ти с всичкия си ли си, Андрюша? Да не искаш да нощувам на стълбището? Милицията ще дойде в най-добрия случай след два часа, експерта ще го чакат до сутринта. Какво ли ти обяснявам, сякаш не го знаеш. Влизаме.
Влязоха в апартамента. Настя бегло огледа стаята. Тя наистина нямаше нищо за крадене, освен няколкото съвсем нови, подарени от майка й дрешки. Всичко останало не би могло да привлече вниманието на крадците.
— Е? — попита Чернишов, когато тя свърши с огледа. — Всичко наред ли е?
Настя издърпа чекмеджето на бюрото, където бе прибрана кутийката с няколкото златни украшения — верижка с пандантив, чифт обици и изящна скъпа гривна, която Льоша й бе подарил, когато бе получил престижна международна награда за научните си разработки.
— Наред е — облекчено въздъхна тя.
— Тогава ми кажи в каква каша си се забъркала. Щом не са те обрали, значи искат да те уплашат. Имаш ли някакви предположения?
— Не се занимавам с нищо, освен с делото на Ерьомина.
— Ясно — проточи Андрей. — Лошо ни се пише, Настася.
— От лошо по-лошо — тъжно се усмихна тя. — Да можех да знам какво именно не им е харесало: историята с Бризак или дето Олег рови из архива.
— Ще чакаме — сви рамене Андрей. — Не ни остава нищо друго. Нали трябва да обяснят какво искат. — Той погледна часовника си. — Толкоз, миличка, трябва да тръгвам, аз съм съпруг, баща и глава на семейство. Кирил ти го оставям. Утре в седем ще дойда да ти сложа нова брава. Имай предвид, че Кирил няма да пусне никого в жилището, но и теб няма да те пусне да излезеш, така че по-добре не се опитвай.
— Трябва ли наистина да оставяш Кирил? — внимателно възрази Настя. — Нали ще се заключа, бравата не е счупена.
— Те имат ключ. Мисля, че са ти го демонстрирали съвсем убедително. Да не искаш да се събудиш посред нощ и да видиш до себе си някой прекрасен непознат? Понякога лекомислието ти ме смайва. До утре.
Андрей нежно хвана Кирил за нашийника, заведе го до Настя, строго му нареди: „Пази!“ и си тръгна. Настя остана сама с кучето.
Беше уморена, премръзнала, гладна, но най-много й се искаше да се стопли под горещия душ, да се мушне в леглото и да се превърне в дете, което живее с родителите си и от нищо не се страхува.
… Свита на клъбце, Настя лежеше на дивана, дори без да се е съблякла. Отначало искаше да вземе душ, но когато си свали пуловера, изпита такъв страх, че бързо го облече отново. Струваше й се, че щом влезе в банята и престане да чува бученето на асансьора, в жилището веднага ще влезе ТОЙ. Не я успокояваше дори присъствието на прекрасно обучената овчарка. За да притъпи страха, тя включи телевизора, но веднага го изключи: пречеше й да чува стъпките по стълбището. Много скоро състоянието й заприлича на паника, тя не можеше да си позволи да включи дори кафемелачката, защото тя бучеше много силно, затова пи нескафе, което нито я ободри, нито я стопли, а само остави възкисел вкус в устата й. Постоянно изпускаше вещите, дори ножа за консерви, така че си остана почти гладна. Измъчена от безплодните опити да надвие страха, тя легна на дивана и опита да се съсредоточи. С какво днешният ден се различава от вчерашния? Защо това се случи днес, а не преди седмица? Защото преди седмица тя беше в Италия, а преди това и понятие си нямаше за някакъв си Бризак. Архивът? Но Чернишов беше ходил там още в началото на работата по делото и това не предизвика никакви реакции от тяхна страна. Не я закачаха, докато се водеха безкрайните разпити на Карташов и съпрузите Колобови, не реагираха на изземането на касетата от телефонния секретар на Карташов. Нима цялата работа е в Бризак? Но защо? И откъде имат ключ от апартамента й?