Колкото до художника, той трябва да се наглежда — да не би да реши да влезе във връзка с милицията. Арсен смяташе, че добре познава хората. Обстоятелството, че Борис сам е отишъл в редакцията, може да бъде изтълкувано по два начина. Или той знае само телефона на Каменская, цял ден не е могъл да я намери и затова е отишъл в редакцията сам, или изобщо не смята да съобщава за „Космос“ нито на Каменская, нито на когото и да било от милицията. Значи трябва да видим дали утре ще опита да се свърже с „Петровка“, по-точно — с Каменская. Един ден ще е достатъчен, за да станат ясни намеренията на художника.
И още една успокоителна мисъл споходи Арсен. Ако Каменская още нищо не знае, може да успеят да поработят и със Смеляков, и с Бондаренко. Вярно, по-добре би било да се избегнат труповете. Прекалено много убийства.
Андрей Чернишов си помисли, че всичките му сили и способности за тази нощ са изцедени до капка. Отначало дълго се подмазва на жената на Бондаренко да му каже къде си прекарва времето болният й съпруг. След като я придума и откри съпруга в топла, дори гореща банска компания, Андрей дълго се прави на „наше момче“ и печели доверието на Бондаренко и приятелите му, в резултат на което успя да изведе, по-точно — да отнесе безпомощния редактор от банята и дори да заседне с него в празния апартамент, ключовете от който бяха постоянно у него. После отново по телефона да се подмазва на жената на абсолютно пияния Бондаренко и да се кълне в цялото героично минало и светло бъдеще на родната милиция, че Сергей ще прекара нощта не при жена, а под неговия, на Андрей, строг надзор, и че на сутринта, трезвен като кристална чаша, съпругът й ще бъде доставен с автомобил в родната му кухня. Оставаше, както казва одеският виц, да бъде уговорен Рокфелер: да направи така, че Бондаренко да изтрезнее и да се съгласи да отговори на въпросите му, без да обърка нещо.
Отначало Чернишов се надяваше да мине с „леки“ мерки: налива Сергей със силен чай и кафе, облива главата му със студена вода. Резултатът от усилията му обаче беше някак едностранчив: редакторът стоеше все по-стабилно и уверено на краката си, но погледът му ставаше все по-мътен, а приказките — все по-несвързани. Времето течеше, утрото наближаваше, а надеждите да получи показания все повече намаляваха. Андрей се ядосва, нервира се, после изпадна в отчаяние. В момента, когато отчаянието му стигна върха си, у него сякаш щракна някакво копче и огря ситуацията със съвсем различна светлина. „Представи си, че имаш пред себе си болно куче — каза си Чернишов. — Нали няма да му се гневиш, че е болно? Пиян човек е все едно болно добиче. И на него му е зле, не може да си помогне сам. Не може и да обясни свързано какво го боли. Ако Кирил се разболееше посред нощ, ти какво щеше да направиш?“
Отговорът дойде от само себе си. Надвил отвращението си, Андрей закрепи редактора стабилно пред тоалетната чиния и пъхна в гърлото му двата си пръста. Предвидливо постави наблизо петлитров буркан със слаб разтвор на калиев перманганат, за да редува принудителното повръщане с насилствено отпиване от перманганата. След като приключи с неприятната процедура, настани Сергей на дивана и отвори бележника си, в който бе събрал грижливо изрязани от вестници обяви от типа на: „Отрезвявам спешно. Денонощно. Обслужване по домовете.“ Андрей потърси сред изрезките такива, които според номерата на посочените телефони бяха дадени от „отрезвители“, живеещи наблизо. Обади се на двама, с единия се уговори за спешно посещение и в очакване на помощта започна да пресмята ще му стигнат ли наличните пари да плати услугата.
До сутринта редакторът от списание „Космос“ Сергей Бондаренко можа достатъчно свързано да изложи събитията отпреди два месеца. Когато Валка Косар с пламнали очи започнал да разказва за странната болест, сполетяла приятелката на един негов познат, той, Сергей, веднага си спомнил, че е чел нещо подобно. Поровил се в паметта си и се сетил за детективската повест, донесена в редакцията от възрастен мъж, май бивш следовател. Кой знае защо, Косар изведнъж заговорил много сериозно и казал, че истината трябва да се разкрие, защото психиатричната диагноза не е шега работа, може да съсипе целия живот на човека, а той всъщност да е абсолютно здрав.
— Нека направим така — казал на Сергей. — Ти потърси в твоите редакционни залежи тази повест, а аз ще се свържа с моя познат, ще му дам твоите координати, за да се срещнете. Става ли?
— Добре — равнодушно свил рамене Бондаренко.