— Сергей, трябва да се съсредоточиш и да направиш две неща. Първо, да си спомниш на коя дата е станало това. Второ, да си припомниш всички, които в онази събота са били в редакцията и са видели момичето. Ще можеш ли?
Бондаренко дълго се мръщи, търка с длани слепоочията си, отпива на малки глътки силния чай. Най-накрая вдигна към Андрей измъчените си очи.
— Не мога. Няма за какво да се заловя. Със сигурност помня, че беше събота, но датата… Или беше краят на октомври, или началото на ноември.
— На двайсет и пети октомври е загинал Косар — напомни му Чернишов.
— Така ли? — чак подскочи Сергей. — Наистина ли загина на двайсет и пети октомври? Ами да, разбира се, на четвърти декември бяхме на помен, на четирийсетия ден… Да, съботата беше, преди Валя да… да го… С една дума — непосредствено преди това.
— Значи на двайсет и трети октомври — уточни Андрей, след като погледна календарчето си.
С имената на служителите, присъствали онази събота в редакцията, стана по-трудно. Редакторът си спомняше със сигурност само двама, а за другите се колебаеше. Но и това вършеше работа. С две сигурни имена можеха да се опитат да възстановят останалите, щом имаха точната дата. Нали не всяка събота в редакцията се събират едни и същи служители!
Глава 10.
Нещо неуловимо се бе променило в лицето на полковник Гордеев. През последните седмици той беше вял, равнодушен към всичко, включително и към работата на своя отдел, често се оплакваше от главоболие и от сърцето си. Днес Настя видя, че угасналите напоследък очи на началника отново припламваха, в тях се беше появил хъс. „Житената питка е подушил дивеч“ — помисли си тя.
През вчерашния ден и днешната сутрин Виктор Алексеевич бе направил невъзможното. Бе успял да научи много интересни неща за партийния бос, по чието указание през хиляда деветстотин и седемдесета година е било фалшифицирано делото на Тамара Ерьомина, от което е изчезнало всяко споменаване на двамата студенти, които са се намирали на местопрестъплението в момента на убийството.
И тъй, Александър Алексеевич Попов, който имаше две напълно заможни деца и дори три почти пораснали внучета, доживявал старините си в дом за стари хора. Говорело се, че отношенията му с жена му не били много топли и навремето Александър Алексеевич за малко не се развел, понеже искал да се ожени за друга жена, която по това време вече му била родила син. Съпругата му обаче прибягнала до едно изпитано за онези времена средство и блудният съпруг бил върнат в семейното огнище от коравата партийна ръка, а скандалът бил грижовно потушен. Въпреки това благородният Попов помагал на своя извънбрачен син според силите и възможностите си и макар да не успял да го отърве от казармата, поне го уредил да учи в престижен институт.
— Интересно — обади се Настя, — дали не е спасявал именно синчето си, когато е чистил свидетелите от делото?
— Правилно разсъждаваш — кимна Гордеев. — Ако твоят приятел Смеляков не е объркал нещо поради старчески недостиг на памет, имената на тези свидетели са Градов и Никифорчук. За съжаление бившият експерт Рашид Батиров отдавна е починал, тъй че няма откъде да засечем информацията. Засега ще приемем като работна версия, че единият от двамата е бил извънбрачният син на Попов. Слушай сега по-нататък, детко. Става още по-интересно.
Гордеев сложи пред себе си сведения за външното наблюдение над двама души: момчето, нахлуло в жилището на Карташов, и човека, който я бе проверявал в поликлиниката.
Саньок, а по-точно, Александър Дяков, веднага след като си тръгнал от Карташов, отишъл в едно училище, обикновено средно училище, което вечер давало физкултурния си салон под наем на клуб „Варяг“. Наблюдателите не успели да установят какво е правил в училището, но двайсетина минути след излизането му оттам излязъл и още един човек, чиято самоличност, макар и не веднага, била установена. Това бил чичо Коля, или Николай Фистин, ръководител на „Варяг“, навремето два пъти съден за хулиганство и нанасяне на телесни повреди. Тъй като до сутринта никой друг не излязъл от училището, можем със сигурност да смятаме, че Саньок се е срещнал именно с чичо Коля. Нашите хора изпратили и чичо Коля до дома му.
С човека, който проверявал Настя в поликлиниката, нещата не стояли толкова просто. Той явно бил опитен и предпазлив човек, защото с лекота и непринудено се отървал от наблюдението, без да провери предварително дали го следят. Това означавало, че той действа така винаги, независимо дали подозира, или не подозира следене. Така че Гордеев и Настя разполагаха засега само с описанието на доста необичайните взаимоотношения на този човек с телефоните автомати.