— Именно, именно — подзе Гордеев, — щеше да го прегледа и да ти каже, че там има някаква сложна неизправност, която не може да се отстрани веднага, трябва му едно дребно детайлче и утре той ще го донесе специално за тебе и всичко ще оправи. А днес ще трябва да потърпиш без телефон.
— Ясно. Не иска някой от града да ме намери. И то не наш служител, който може да ме търси на десетина различни телефона, включително и на вашия, а някой човек от рода на свидетел, който обикновено има само един номер — от този кабинет. Виж, аз, ако потрябва, мога да се обадя от друг телефон. Как мислите, Виктор Алексеевич, от кого ме крие? От Карташов ли?
— Всичко е възможно. Да имаш бутилка?
— Какво?
От изумление веждите на Настя отхвръкнаха нагоре.
— Бутилка. Алкохол. Е, какъв детектив си ти, Каменская? Чисто недоразумение. Нямаш нито отвертка, нито бутилка. Добре де, аз ще ти донеса.
След няколко минути в стаята на Настя заприиждаха служителите от „Петровка“. Много хора ги нямаше в сградата, знайно е, че краката хранят оперативния работник. Но все пак седмина се събраха. Последен влезе Гордеев, тържествено понесъл бутилка шампанско и найлонова торбичка, в която изразително подрънкваха чаши.
— Приятели мои — прочувствено започна той, — днес ние си имаме малък празник, имен ден на всички, кръстени на великомъченица Анастасия. Тъй като нашата Настася не обича да празнува рождения си ден, нека й честитим именния. И да й пожелаем още дълги години да си остане такава млада и умна.
— И мързелива — подсказа Юра Коротков.
Всички дружно се разсмяха. Житената питка отвори шампанското и го наля в чашите.
И тогава звънна телефонът.
— Татко ти е — чу Настя в слушалката гласа на Андрей Чернишов. — Честито, дъще. — Не се сдържа и се изкикоти.
— Благодаря, татенце. — Тя щастливо се усмихна. — Много ми е приятно, че не си забравил… А пък ние с Льоша се хванахме на бас дали ще си спомниш или не… Аха, на бутилка коняк. През половин час ми се обажда тук и ме пита дали си ми честитил… Не, татенце, точно аз мислех, че няма да се сетиш. Така че той спечели…
Към края на разговора Андрей на другия край на жицата вече се задавяше от смях.
— Загубих. — Настя направи жална физиономия. — Ще трябва да купувам коняк.
— Защо, да не те мързи да идеш до магазина? — отново се разнесе гласът на Коротков.
Всички се посмяха, допиха шампанското, поред разцелуваха Настя и се разотидоха. Но колкото и да се вглеждаше тя в едно от лицата, не видя на него нито следа от недоумение, уплаха, объркване. По това лице не беше изписано нищо. То нито внезапно пребледня, нито трескаво поруменя. И усмивката му не беше престорена, и гласът му не трепна. Значи не е той? Кой е тогава? Вниманието й беше приковано само към едно лице, докато другите изобщо не погледна. А трябваше, трябваше…
Когато остана сама, тя се отпусна на стола и обхвана главата си с ръце. Значи са двама. Житената питка беше прав от самото начало, когато каза: може да са неколцина, а може и всичките. Тогава тя не взе думите му на сериозно и когато усети едного, в яда си реши, че той е единственият и други няма. Пак беше сгрешила. Двама са. Двама. „Минимум двама“ — поправи се тя. Сега беше готова да повярва, че са повече. А може би всички? Боже мой, колко чудовищно звучи!
Успя да се овладее и да се върне към списъка на московчаните, носещи гореупоменатото, далеч нерядко фамилно име Градов. Методично зачеркваше от списъка хората, които не подхождаха по възраст. Изведнъж нещо сякаш я бодна в очите. Тя замижа. Под стиснатите клепачи в непрогледния мрак сновяха отвратителни жълти мушици. От зрителното напрежение очите й започнаха да сълзят. Настя намокри носната си кърпичка с вода от гарафата, отметна глава и я сложи на лицето си. Поолекна й.
Хвърли мократа кърпа на радиатора и отново се втренчи в поредния Градов — Сергей Александрович, живущ… Този адрес нещо не й харесваше. Но какво й става? Адрес като адрес: улица, номер, апартамент. С нищо не е по-лош от другите.
Тя отново затвори очи и се опита да помисли за нещо друго. За Льоша, за страхотните печени пилета, които приготвя баща й, за коняка, който може да не купува… Проспект „Федеративен“, номер… Пу, пу, къш, странен адрес, не ме разсейвай! За всеки случай трябва да се обади на баща си, не е изключено довечера да го посети. Добре ще е да предупреди и Льоша. Да отговаря на всички, които я търсят вкъщи, че тя довечера ще ходи при баща си и ще се прибере късно… Проспект „Федеративен“, номер… Проспект „Федеративен“…