Кой военен не знае колко много власт е съсредоточена в ръцете на кадровиците? Та нали един кадровик, който преглежда личното ти досие, може да „не забележи“ някое гадно документче, а може и да раздуха от него цяла история и тогава ще видиш заповед за назначаването ти на нова длъжност, колкото и ушите си. Кадровикът може да „забрави“, че личното ти досие е било поискано от висшестояща организация, която е решила да те вземе на работа, по-интересна и с по-висока длъжност и заплата, или пък да „изгуби“ това искане, или просто да го постави пред очите си — и да го гледа замислено, понякога усмихнато, понякога намръщено, мислейки същевременно за някакви свои проблеми, но в никакъв случай да не го изпълни, тоест да не извади папката от огнеупорната каса, да не я запечата в плик и да не я изпрати по куриер до въпросната висшестояща организация. Човекът, който иска да си смени работата, се нервира, новото началство, което едва вчера толкова въодушевено го е канило и толкова пламенно е искало да го види в редовете на своите служители, постепенно охладнява, забравя за кандидата, а през това време, току-виж, му довели нов човек, хем с нищо не по-лош от предишния, а и личното му досие пристига само два часа след милостивата фраза: „Ами добре, ще проучим досието ви, характеристиките…“ Мигар не е ясно за кого от двамата ще подпишат заповед и кой ще си остане на старото място? И мигар знае някой какъв живот очаква онзи, който е останал? Канил се е да напуска, вече е трябвало да му вземат личното досие, а в последния момент не са го взели… Защо ли? Каква ли е била причината прехвърлянето му на нова длъжност да се провали? Направили са проверка и са изровили нещо, да, да, несъмнено. И така нататък, все в тоя дух. А може да стане и другояче, понякога кандидатът за повишение захапва искането лично и търчи при кадровика си, ниско му се покланя, носи бутилка или друго нещо, моли и прималя кадровика да благоволи да извади тази папчица с документи и да си намести задника в автомобилчето му.
Защото автомобилчето чака пред входа, тоест досието ще бъде доставено не по куриерската служба, която не се знае кога ще благоволи да се задейства, а тутакси, на минутата. И заповедта на новото място ще се подпише без размотаване, и никакъв друг кандидат не ще успее да се намърда в играта… С много хитрости и възможности разполагат хората от отделите „Личен състав“ и Арсен бе използвал всички тези хитрости дълги години, с наслада бе наблюдавал спектакли, които се разиграваха по написани от него сценарии. През целия си живот не бе търсил и не бе искал по-голямо удоволствие. Именно затова и в новия си облик той не се устреми нито към слава, нито към големи пари. Кротко сподели всичко, което бе създал, с най-близките си помощници. Дълго размишлява преди подялбата коя част да вземе за себе си и избра Главното управление на вътрешните работи в Москва. Защо — той самият не би могъл да си отговори точно. Примамваше го самата дума „Петровка“, в нея имаше нещо от юношеската романтика. Като си помислиш само, всичко на всичко четири са адресите по цялата огромна страна, по-точно всичко на всичко четири са организациите, които всеки жител на многомилионния СССР знае не само по име, но и по адрес. Кремъл, Старият площад, „Лубянка“ и „Петровка“.
Четири заветни адреса, четири символа на властта, могъществото и всенародната мъдрост. Кремъл и Старият площад не са по неговата част, а на „Лубянка“ и без това работи всеки ден. Та така стана, че Арсен ръководеше престъпните връзки със служителите на „Петровка“, когато вече и СССР се бе разпаднал, и Старият площад бе някак позабравен, и Кремъл бе изгубил магическото си звучене, и „Лубянка“ бе окончателно опозорена — отначало намалиха пълномощията й, после я заклеймиха, после я преобразуваха, а накрая изобщо я изтриха от лицето на земята, като скриха тленните й останки под чужди имена. Докато очарованието на „Петровка“ се запази… Не, не бе направил погрешен ход Арсен, изборът му се оказа правилен…