Лори продължи нагоре към третия етаж, нейния етаж. Апартаментът на последния етаж, обичаше да се шегува тя пред приятели — всъщност не беше някой бляскав пентхаус, в крайна сметка се намираше в Брикстън, но действително от нейното жилище се откриваше фантастична гледка — в ясни дни слънчевата светлина огряваше хола през еркерните прозорци и човек виждаше морето от сгради чак до центъра на града, над кулите Гъркин и Шард и към „Сейнт Пол“. Освен това имаше просторна тераса, за която през летните месеци й завиждаха всички съседи. Първоначално Лори гледаше на апартамента като на първа стъпка по имотната стълбица по пътя й към пожелани пощенски кодове — например квартали като Примроуз Хил или Мейда Вейл, когато кариерата й я изстреляше на върха, но само след два месеца в Брикстън и след като се запозна със съседите си, Лори се предаде. Кварталът и самата кооперация я оплетоха в очарованието си и сега мястото беше дом — цветен, хаотичен и изпълнен с живот. Нямаше друго място, където Лори би искала да живее.
Но тази вечер тя не се прибра направо у дома. Спря пред съседния апартамент и повдигна капачето на пощенската кутия.
— Ехо — провикна се тя през процепа. — Шивон, там ли си?
Последваха стъпки и минута по-късно на вратата се появи съседката Шивон, в карирана пижама, с коса, увита в хавлиен тюрбан, и блестящи зелени очи на красивото си, осеяно с лунички лице. В краката й се умилкваше сив котарак и мъркаше. Мистър Рипли — целият на сиви ивици и с бели лапички — официално беше котаракът на Джей. Той го хранеше, но Мистър Рипли обикаляше на воля всички пространства и помещения в блока, като се промъкваше през отворените или леко открехнати врати и прозорци, превръщайки всеки апартамент в свой дом.
— Стига да не си от модната полиция — заяви Шивон, като поздрави Лори с усмивка, разви хавлиената кърпа от косата си и се зае да я подсушава енергично. — Хвана ме неподготвена.
— Тази вечер не съм на смяна — отвърна Лори с изморена усмивка. Шивон отстъпи навътре и й махна да я последва.
В архитектурно отношение апартаментът на Шивон беше огледален образ на жилището на Лори — но само толкова. Със семпли мебели в японски стил и бели килими, апартаментът на Лори беше еталон за минимализъм, докато обителта на Шивон изобилстваше от позлатени огледала, изплетени на една кука кувертюри и етно украшения, които Лори не би допуснала дори близо до входната си врата.
Тя се насочи към кухнята на Шивон, като се обърна да се увери, че приятелката й я е последвала.
— Може ли? — попита тя, отвори хладилника, без да чака позволение, и извади една отворена бутилка вино. — Благодаря. — Взе две позлатени чаши от дървения рафт и се зае да налива.
Докато виното галеше стъклените стени на чашите, Лори си спомни деня, когато се беше нанесла в кооперацията преди четири години.
— Имелда Маркос не може да се мери с теб — беше казала Шивон, оглеждайки наредените в коридора кутии за обувки. Макар да беше висока едва метър и половина, заради дългата огненочервена коса и висок глас с характерен ирландски акцент тя не оставаше незабелязана.
— Сега съжалявам — беше се засмяла кисело Лори. Тя нямаше много мебели — дотогава беше обитавала само мебелирани квартири под наем, с плавен ръст в качеството, отразяващ растежа на заплатата й, но притежаваше ненадмината колекция от аксесоари. Хамалите бяха струпали безцеремонно кутиите с обувки и дрехите й във фоайето и я бяха зарязали.
— Я стига — беше отсякла Шивон. — Ще ти помогна да ги пренесем горе, ако ми подариш един чифт. Имаш ли нещо с моя размер?
Двете бяха замъкнали всички кутии горе и после Лори отвори бутилка червено вино, което наля в керамични чаши за чай — единствените, които беше успяла да открие в багажа си.
— Да пием за новия ти апартамент — добре дошла в Голдхок Меншънс — заяви Шивон и чукна чаша в тази на Лори. И тогава — в новото жилище, между първите четири стени, нейна собственост, с нова приятелка по дух и чашка, Лори се бе почувствала наистина у дома.
— Стига толкова — върна я Шивон към сегашния момент и посегна към едната чаша, за да не позволи на Лори да я напълни догоре. — Някои от нас имат домашни за училище. — Навремето Шивон беше наскоро дипломирана учителка, но сега беше директор на дирекция „Изобразително изкуство“ в близката гимназия и повечето й вечери бяха заети с родителски срещи и оценяване на ученически работи, вместо с веселби в пъба. Около зелените й очи се бяха появили няколко фини бръчици — по една за всяка проверка от Регионалния инспекторат, обичаше да казва тя.