— Бяхте добри — подхвърли Шивон, като го тупна по гърба. — Все още те бива.
Амбър предложи на Рейчъл бира и тя взе бутилката.
— Беше страхотно — призна Рейчъл. Басистът се обърна към нея.
— Няма как да е иначе пред такава привлекателна публика. — Очите му се плъзнаха по извивките на тялото й.
— Стига толкова, Алекс — сряза го Джей с шеговит предупредителен поглед. — Тя е омъжена жена.
Харли предложи да отидат в някой клуб, но Джей погледна Шивон и Рейчъл и каза, че предпочита да се прибере. Другите музиканти взеха да го разубеждават, но той настоя, че е изцеден. Тримата поеха към дома, като се смееха и шегуваха, а Шивон се забавляваше да скача в локвите по паважа. Рейчъл имаше усещането, че ги познаваше от години. Те не знаеха нищичко за живота й — не — и тя не искаше да променя това. Тази вечер, макар да беше някак егоистично, Рейчъл искаше да забрави, че е съпруга, майка, снаха, и те й бяха помогнали да го постигне. Тримата влязоха в кооперацията и спряха пред вратата на Джей.
— Джей, няма ли да ни приготвиш по нещо за пийване преди лягане? — попита Шивон, като се облегна на стената със закачлива усмивка.
— Разбира се — отвърна Джей, — влизайте. — Той задържа вратата, като им даде път.
Рейчъл погледна часовника си — минаваше полунощ, беше крайно време да се прибира. Но, реши тя, още двайсет минути едва ли щяха да променят нещо. Ейдън и децата отдавна бяха заспали — а на нея все още не й се лягаше.
Тя се усмихна и влезе в апартамента на Джей, забелязвайки колко различен беше той от жилището на Лори. Вместо белия мокет, тук подът беше на голи лакирани дъски, а семплите цветни мебели в скандинавски стил сгряваха стаята. На стените висяха рамкирани филмови плакати и обвивки на грамофонни плочи, а пълзящи растения се виеха свободно по лавиците и камината, освежавайки със зеленина всеки един ъгъл от помещението. Шивон се изтегна на тъмночервеното канапе и вдигна крака на подлакътника. Отнякъде се появи сиво коте с бели лапи и скочи в скута й.
— Това е Мистър Рипли — каза тя, галейки го лениво. Гласът й прозвуча сънено, клепачите й натежаваха.
— Тя винаги прави така — сви рамене Джей, — прочута е с умението си да заспива по средата на купона. — Той направи знак на Рейчъл да го последва в кухнята. — Извинявай за хаоса — добави той, настъпвайки голяма брезентова раница в коридора. — Харли живее тук за няколко дни, докато уреди преместването си от стария апартамент в новия, и донесе цял куп неща.
— О, разбирам — каза Рейчъл, като прескочи внимателно раницата и седна на високия дървен стол до брънч бара в кухнята.
Джей извади бутилка ром от дървения шкаф за напитки в кухнята и три малки чаши.
— Твоята приятелка не възразява ли? — попита Рейчъл. — Тоест — побърза да се поправи тя, като тръсна глава — извинявай, не искам да си пъхам носа.
Джей й подаде шота и взе своя, като седна до нея на бара. Рейчъл погледна към перваза на прозореца, грижливо поддържаните миниатюрни люти чушки в саксия, отрупаните рафтове с готварски книги и подправки, семейните снимки в рамки.
— Аз нямам приятелка — каза той, — обикновено живея тук сам.
— О, извинявай, аз си помислих… — запелтечи Рейчъл, смутена от погрешния си извод.
— Амбър? — попита Джей с усмивка, а тя кимна. — Нашата музикална дива? Тя си падна по Харли от деня, когато се присъедини към бандата — три дълги месеца несподелена любов.
— Тази нощ ще става, каквото ще става, тя ми го каза точно преди да си тръгнем. Кой знае, може пък и да се получи. — Той вдигна ръце. — Според мен обаче, Харли се страхува от нея, честно казано. Както и да е, за щастие тя не е мой тип.
Рейчъл отпи от рома. Тук, в апартамента на Джей, след вечерта в бара, тя се чувстваше като нов човек, подмладена. Отговорностите й бяха останали някъде в далечината, отваряйки място за жената, която беше забравила, че може да бъде.
— А какъв по-точно е твоят тип? — попита тя, окуражена от откровеността на Джей и от рома. Наведе се напред и се облакъти на плота, като подпря брадичка върху дланите си.
— Е — подхвърли той, като я погледна право в очите с намек за усмивка върху устните, — това е лесно. Забавна, одухотворена, весела, хубава. Достатъчно умна, за да ме държи на нокти.
— Значи такава жена — Рейчъл наклони глава, обмисляйки чутото. — Къде ще я намериш?