— Тук ще съм, да — потвърди Лори, пронизвана от мразовития вятър, като подръпна ръкавите на жилетката си. Не се беше сетила да наметне палтото си, преди да излезе навън.
— Добре — каза Патрик, — значи ще те видя отново. — Той се пресегна в багажника на вана и извади още една шапка от някаква торба. — И мисля, че ти трябва да си вземеш тази тук, за да ти пази топло. — Той постави на главата й една шапка-коала, с голям черен нос-помпон и сиви наушници.
Лори се намръщи. Тя не беше — не, в никакъв случай — от момичетата, които носеха смешни шапки с животински муцунки. Шапка от изкуствена кожа с косъм, може би. Но кичозна плетена коала? Никога. Лори не би преживяла такъв срам. Но въпреки това не свали шапката.
Лори остана навън, с шапката на главата, докато Патрик се качи във вана и включи двигателя. Хвърли й бърз поглед, усмихна се и отпраши надолу по пътя.
Когато тя влезе в общинския център с плетената шапка в ръка, намери жените скупчени на вратата. Несъмнено бяха наблюдавали всяка секунда от срещата през прозореца.
— Е, Патрик — подхвърли Пам, като смушка Лори в ребрата. — Хваща окото, нали?
— Нищо специално — заяви Лори, като сви рамене и захвърли шапката върху един куп несортирани дрехи. Обърна се и видя, че всички се усмихваха. — Бихте ли престанали да ме гледате така?
Глава 14
Сряда, 6 декември
— Току-що получих новини от болницата — съобщи Ейдън.
— Така — каза Рейчъл, като си пое дъх. — Ела да седнем.
Двамата влязоха в хола и тя затвори вратата. Мълчаливо седнаха на дивана.
Ейдън съвсем бавно остави телефона си на масичката за кафе и взе ръката на Рейчъл в своята.
— Така — изрече той и вдиша дълбоко.
— Така…? — повтори Рейчъл.
— Извинявай, още не мога да го асимилирам — призна той, като поклати глава. — Това, което каза доктор Пейтъл. Не знам дали разбрах всичко, но тя каза следното. Формацията, която спомена последния път, е тумор в средното ухо на мама, близо до мозъка.
Думата тумор увисна във въздуха. Рейчъл се молеше вътрешно Ейдън да продължи да говори.
— Но биопсията е показала, че е доброкачествен — не е рак. Нарича се акустична невро… нещо си. Неврома. Както предполагаше лекарката, това е причината за всичките симптоми на мама.
— Значи със сигурност не е рак? — притеснено попита Рейчъл.
— Не е — потвърди Ейдън, като стисна ръката й. — Така че, това очевидно е добра новина. Но не е всичко — продължи той. — Обяснили са положението на майка ми. Тъй като тя е възрастна и туморът ще расте бавно, те могат да го оставят и да го наблюдават. Но тя ще продължи да има същите симптоми, те сами няма да отзвучат. Единственият начин да се премахне световъртежът е операция. Доктор Пейтъл каза, че туморът е на достъпно място и ще могат да го отстранят с една операция. Майка иска точно това.
— Добре — промълви Рейчъл и прехапа устни. — Операция? Боже. Горката Беа.
— Зная — каза Ейдън. — Това е сериозна операция, шест часа, а след това ще има период от около два месеца, когато мама ще трябва да си почива. Но изгледите явно са добри и няма причина заболяването да се повтори.
— Разбирам — прошепна Рейчъл, като попиваше фактите. Най-ужасните им страхове се бяха разсеяли. И ако всичко вървеше добре, помисли си тя, несъзнателно кръстосвайки пръсти в безмълвно пожелание, те щяха да се приберат у дома за Коледа. Децата щяха да бъдат около баба си.
В този момент вратата се открехна и Мили надзърна в хола.
— Какво става тук? — попита тя. — Защо сте се скрили тук?
— Не се крием, миличка. Влез — каза Рейчъл. — Всъщност би ли повикала Зак? Трябва да ви съобщим някои новини за баба ви.
— Операцията е днес — обясняваше Рейчъл на Даяна, крачейки нагоре-надолу в хола с телефона в ръка. — Не знаех дали Беа ти е съобщила това.
— Не — отвърна разтревожено Даяна. — Всъщност не съм я чувала, откакто заминахте за Лондон, така че постоянно мислех за това. Но все се надявах, че ще се окаже нещо безобидно.
— Зная — промълви Рейчъл, — аз също. Никой от нас не допускаше, че положението е толкова сериозно. Но все пак трябва да сме благодарни, че не е рак. Лекарите са оптимисти и смятат, че Беа ще се възстанови, така че се надяваме да се приберем навреме за Коледа.
— Радвам се да го чуя. Предай й, че я обичам, чу ли? Ще й изпратя цветя — искам да я разведря и да я зарадвам с нещо след операцията.