След неувереното начало тримата бързо схванаха тънкостите и се понесоха по леда — Мили беше истински талант. Рейчъл започна да си припомня постепенно доброто старо време, когато тя самата се беше пързаляла с удоволствие, и поведе Зак. Когато Мили се завъртя в центъра на приказно осветената ледена пързалка с озарено от усмивка лице, за момент Рейчъл забрави тревогите си.
— На него наистина му хареса, нали, мамо? — подхвърли важно Зак. Тъкмо я беше издебнал и беше подал тайно един мини плодов пай на елена Рудолф Джуниър.
— Не прави повече това, Зак. Не чу ли какво каза човекът, който се грижи за елените — скара му се Рейчъл, като се мъчеше да запази строгото изражение, виждайки с края на очите си, че Мили също едва сдържа смеха си. — Представи си, моля те — продължи тя, — че всеки, който дойде тук, храни елена с пай, ами че той съвсем скоро ще стане толкова дебел, че няма да може да се помръдне.
— И тогава — обади се Мили, — Дядо Коледа как ще ни донесе подаръците?
Рейчъл отхапа от своя пай и изтупа трошичките маслено тесто, които се бяха посипали по белия й шал.
Тя прегърна дъщеря си и сина си и тримата закрачиха към красиво украсеното езеро в центъра на парка, с пещерата на Дядо Коледа в средата. На няколко метра от тях беше кеят, където облечени в зелено и бяло елфи качваха посетителите на лодки във формата на северни шейни.
— Хайде, кой иска да гребем до пещерата? — възкликна Рейчъл, сочейки езерото пред тях. Хора в дебели якета и палта и плетени шапки се качваха в малките лодки, управлявани от елфи. Зак и Мили не чакаха повторна покана, а се затичаха през парка към езерото, а смехът им отекваше.
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Здравей, Мили,
Не искам да ти досаждам, но минаха няколко дни, а нямам новини от теб. Да не съм те обидил с нещо? Какво става?
Подател: Millypede@gmail.com
Получател: LaurieGreenaway@virgin.net
Здравей, Лори,
Пак съм аз. Би ли ме посъветвала? За онова момче. Не знам — отначало беше толкова симпатичен, а сега стана някак… досаден. Когато се запознахме, ми се стори много як, но само тогава. Моята приятелка Кейт ми се обади днес и ми каза, че той разпитвал за мен, нея и други мои приятелки. Според теб какво да направя?
Подател: LaurieGreenaway@virgin.net
Получател: Millypede@gmail.com
Здравей, Мили,
Хм, момчето явно наистина си е паднало. Хубаво, но е малко досадно, нали? Според мен трябва да изчакаш известно време, да се държиш хладно и да видиш дали и той няма да охладнее. Добре е (освен това говори, че момчето има вкус), че той наистина те харесва. Сега ти си далеч от дома, имаш пространство да решиш какво искаш, нали? Според мен трябва да си дадеш време.
Успех
С обич
Рейчъл беше очаквала да завари Ейдън вкъщи, когато се прибраха, но апартаментът се оказа празен. Тя приготви чай на Мили и Зак и излезе от стаята, за да му се обади.
— Рейч — обади се Ейдън още при първото позвъняване.
— Здравей — каза тя. — Къде си? Как мина операцията?
— Тъкмо си тръгнах от болницата — каза мъжът й. В гласа му имаше нещо, което й прозвуча непознато, нещо, което приличаше на страх. — Не мина добре.
— Как така? — промълви Рейчъл, а сърцето й се разтуптя. — Не отстраниха ли тумора?
— Не, не е това… — Гласът му пресекна. — Нещо стана по време на операцията, Рейч. Нещо се обърка.
Рейчъл притисна ръка до гърдите си.
— Какво искаш да кажеш? — Връзката заглъхна за момент.
— Мама не се събуди от упойката, Рейч. Изпадна в кома.
Глава 15
Сряда, 6 декември
Лори препаса червената карирана престилка и огледа струпаните в кухнята продукти. Навън беше тъмна зимна вечер, но вътре в къщата беше светло и уютно.
Тя се помъчи да не обръща внимание на замазаните стени, допълнително загрозени от нейните опити да прикрие първоначалните поражения от саждите и пушека. Наистина се беше развихрила на съботния пазар на производителите и сега беше запасена със страшно много продукти — единственият проблем беше, че Лори нямаше представа какво да прави с тях.
Тя прелисти готварските книги на полицата, като търсеше нещо достатъчно лесно, което да й бъде по силите. Извади една, написана на ръка и подвързана, със златни букви върху предната твърда корица. Веднага разбра, че това не беше обикновена готварска книга — отпред пишеше „Обратното броене на Беа до Коледа“. Лори си припомни емоционалния разговор с Рейчъл по-рано същата вечер — беше позвънила да й каже, че свекърва й е изпаднала в кома. Лори настоя да останат в апартамента й толкова дълго, колкото се налага. Те трябваше да бъдат там, а тя щеше да намери с какво да се занимава в Скипли.