Лори седна и отвори книгата. Върху страниците бяха красиво изписани коледни рецепти, всяка с дата и указания. Всичко беше толкова организирано — Лори видя, че според плановете на Беа някои от ястията, като коледния кейк например, вече трябваше да са приготвени.
Рецептите изглеждаха доста лесни дори за Лори. Тя намери една за желирана шунка с фурми, която изглеждаше великолепна и внушителна на илюстрацията, и след като провери нужните продукти, установи, че разполага с всичките.
Лори си наля чаша вино и отпи, като се зае да приготви шунката и фурмите, следвайки подробните указания. Готвенето не беше чак толкова трудно, нали? Тя погледна преполовената бутилка червено вино на плота. Сигурно това беше тайната. След това постави храната във фурната, като този път настрои таймера — повече нямаше да допуска грешки.
В този момент иззвъня стационарният телефон.
— Лори? — Топлият ирландски говор на Шивон прозвуча като музика за ушите й. Лори се сгуши в най-мекия фотьойл в хола и си наля още една чаша червено вино.
— Какво става? — попита приятелката й. — Как оцеляваш в провинцията? Умря ли от глад?
— Не — отговори Лори. — Всъщност в момента приготвям ястие. Истинско ястие.
— Стига, бе! — възкликна Шивон. — Ти да не си мръднала?
— Не — увери я Лори. — Просто няма какво друго да правя. Дани ми отряза достъпа до служебната поща, така че дори не мога да си прочета съобщенията.
— Това притеснява ли те?
— В началото се ядосвах — призна Лори. — Но сега — честно казано, вече не ми пука.
— Е, радвам се да го чуя. А с местните как се справяш?
— О, някои са приятни. Други не приемат пришълците с отворени обятия, но и на тях ще им вляза под кожата.
— Как? Като печеш курабии за благотворителни акции?
— Не… — засмя се Лори, — всъщност, не… наистина се захванах с благотворителност. — Тя продължи да разказва, докато Шивон се смееше. — Какво става в училище?
— Ами, добре сме, повечето от моите десетокласници посещават извънкласните занятия по рисуване, така че е пълен хаос — но се надявам тази година да повишим успеха.
— Звучи добре. А запозна ли се с Рейчъл? — попита Лори.
— Да, разбира се — успокои я Шивон, — онази вечер отидохме заедно на концерта на живо на Джей.
— О, така ли? — подхвърли уж равнодушно Лори.
— Да — Рейчъл е прекрасна. Не беше излизала от години. А пък аз, как да кажа, напоследък съм вързана.
— В смисъл обвързана? — уточни Лори. — С Повелителя на физическото възпитание, нали?
— Да. Ед. Хлътнала съм.
— Знаех си! — възкликна Лори. — Не мога да повярвам, че ще ме изоставиш. Извинявай, не се изразих правилно, радвам се за теб, ти заслужаваш това. Боже, толкова отдавна очакваш да се появи някой свестен тип. Добре — очаквам пълен отчет, когато се върна.
— Естествено.
Лори замълча за момент, потънала в мисли за Джей, за концерта, на който бяха отишли всички, освен нея.
— Какво друго става в кооперацията?
— Имаш предвид какво прави Джей?
— Не, нямам това предвид — сряза я троснато Лори.
— Ами, не че те интересува, но той е добре, струва ми се. Напоследък го виждам рядко. Мисля, че се занимава с дърводелския си проект. Ако се чудиш за онова русокосото момиче, певицата?
— За нищо не се чудя — заяви Лори. — Тя певица ли е? Какво, в неговата банда?
— Слушай, искаш ли да го поразпитам за нея? — предложи Шивон. — Да науча какво става, вместо да гадаем?
— Не — отсече Лори. — В никакъв случай. Не го питай нищо. Не искам да си помисли, че дебна наоколо, че не мога да го забравя. — Таймерът на фурната изписука. — Виж, Шивон, сега трябва да затварям, вечерята е готова. Но ти благодаря за обаждането.
Лори извади шунката от фурната и отново огледа огромните хранителни запаси — само шунката би стигнала да нахрани двама души, а да не забравяме сирената, които беше накупила на пазара. Какво щеше да прави, да седи тук сама и да се тъпче ли? И тогава нещо друго привлече погледа й — окадените стени. Не можеше да допусне Рейчъл да завари подобна гледка.