— Това е страхотно — възкликна Рейчъл, а въодушевлението на мъжа й породи в нея чувство на облекчение.
— Джон и Сю, собствениците на плевнята на Уестли, са ни препоръчали на някакви свои приятели — семейство, което е купило порутена църковна сграда в Гигълсуик и искат да я преустроят в къща за живеене. Досега никога не сме преустройвали църква, но ти знаеш, че аз обичам такива предизвикателства — а така може да ни се отвори нов пазар.
Рейчъл стисна ръката на мъжа си.
— Интуицията ми подсказва, че ни очаква прекрасна година — прошепна усмихната тя.
— На мен също — съгласи се Ейдън. После се наведе напред и я целуна.
Беа седеше на предната седалка, за да слуша радио новелата за семейство Арчър.
— Баба си има приоритети — заяви тя.
Рейчъл се беше сместила на задната седалка заедно с Мили и Зак, а багажникът беше претъпкан с багаж.
— Няма ли да свърши скоро, бабо? — измрънка Мили. — Сериозно, какво изобщо се случва в тази новела? Все едно и също повтарят.
— О, тук грешиш — каза Беа, като се обърна да погледне внучката си. — Кардинално. Нима си забравила, че онова момче падна от покрива? Не можеш да пропуснеш такова нещо, Мили. Това е важно. Нещо такова може да се случи отново.
Мили изохка. Рейчъл седеше до вратата, почти смачкана от една тийнейджърка, едно шестгодишно момче, възглавници и плюшени играчки. Единственият начин да усмири Зак беше като му даде пакет желирани мечета, за което сигурно щеше да съжалява, когато го обземеше пристъп на хиперактивност вследствие на погълнатата ударна доза захар.
Рейчъл не обичаше сбогуванията и макар да нямаше търпение да се прибере вкъщи, раздялата с Джей и Шивон я беше натъжила. Поне знаеше, че ще види Джей скоро — той щеше да дойде в Йоркшир след Нова година с готовите мебели за преустроената плевня, за да помогне при монтирането им.
Лили беше положила огромни усилия да ги убеди да останат и да опитат лакомствата за коледното празненство.
— Това е най-малкото, което мога да направя в знак на благодарност, задето върнахте красотата и уюта в дома ми — каза тя. — Ако не бяхте вие, аз нямаше да имам такъв красив дом, в който да посрещна Коледа. Настоявам. Ще отворя разтегателните дивани.
Накрая Лили се отказа и ги изпрати с мини карибски коледен кейк и бутилка ром.
— Отпразнувайте Коледа както си му е редът — рече тя. — Но на втория ден се почерпете с тези неща и си спомнете за вашата стара съседка Лили.
Децата я бяха прегърнали за сбогом, а Зак й подари лично изработена коледна картичка.
— Може да си говорим по скайп — каза той и Лили се усмихна.
— Разбира се, синко. Благодарение на теб вече знам как се прави.
Ейдън беше избързал напред, за да подготви колата, и Рейчъл изпита облекчение, когато чу включването на двигателя.
— Това е знак, че трябва да вървим — каза тя.
И тогава друг звук, тихо пърпорене като от малък мотоциклет, прозвуча иззад краката на Лили. Зак и Мили се наведоха. Мистър Рипли излезе напред и взе да им се умилква, като мъркаше при всяко погалване.
Рейчъл гледаше семейството си и не можеше да повярва, че бяха отсъствали от Скипли само един месец. Животът на всеки един от тях се беше обърнал с главата надолу и все пак ето ги тук, по пътя към дома. Но сега бяха по-близки от всякога. Вярно, Коледата щеше да е малко импровизирана тази година — Рейчъл не беше успяла да поръча пуйка и не беше организирала обичайните приготовления. Кой знае — може би накрая щяха да отпразнуват Коледа с пица, но това нямаше значение. Най-близките й хора бяха заедно и щастливи и само това беше важно.
Когато прозвуча музикалната тема на Ъмбридж и Беа се съгласи да пуснат сиди, Рейчъл се обади, че има молба. Тя намери пъхнатото в джоба на вратата при шофьора калъфче с диск и го подаде на свекърва си. Беа го постави в уредбата, а Мили го позна първа и даде тон за цялото семейство.
„Отиваме си вкъщи за Коледа…“
Когато пристигнаха у дома, Рейчъл свали кутията със стъклените играчки и гирляндите от втория етаж, а Зак и Мили моментално изсипаха съдържанието й. Мили прегледа украшенията и избра любимите си. По пътя към дома бяха успели да намерят разпродажба на коледни елхи на главната улица и Ейдън и Рейчъл я бяха привързали на покрива на колата.