Рейчъл се засмя.
— Слушай, Ейдън — заговори тя, като отпи глътка вино. — Като заговорихме за Даяна…
— Ммм-хмм — изсумтя разсеяно Ейдън, докато се опитваше да прегризе със зъби тиксото.
— Не така — прекъсна го Рейчъл, като посегна с ножицата. — Има нещо, за което искам да поговорим.
— Хайде, казвай — подкани я Ейдън.
— Преди да отидем в Лондон, Даяна ми отправи едно предложение. Там имах време и пространство да го обмисля. Тя иска да се включа в нейната фирма за вътрешно обзавеждане. Ти знаеш какви проекти движи тя — сега планира да започне да декорира детски стаи. Харесва й как обзаведох стаите на Зак и Мили и честно казано, на мен ми беше много приятно. Тя каза, че двете заедно можем да изградим концепцията. Освен това ще ми плати обучението.
Рейчъл почувства притеснение. Не заради онова, което щеше да каже Ейдън, а защото след като го изрече на глас, предложението се превърна в реална възможност — а до този момент беше само мечта.
— Зная, че досега не съм правила нищо такова. Но осъзнах, че съм готова за ново предизвикателство.
— И искаш да работиш? — попита Ейдън. — Защото ако е така, трябва да следваш мечтата си. Винаги съм казвал, че ти си самороден талант.
По лицето на Рейчъл пропълзя усмивка.
— Но няма да го направиш, защото се притесняваш за нашето материално положение, нали, Рейч? Наистина се надявам, че бизнесът ми ще живне следващата година.
— Не е това, миличък — побърза да го увери Рейчъл. — Макар че и аз искам да бъда полезна, разбира се. Но го правя по друга причина — сега, когато децата пораснаха, аз искам да направя нещо за себе си.
— Добре, тогава трябва да го направиш, Рейч — каза Ейдън. — Знам, че ще ни накараш да се гордеем с теб.
Глава 32
Събота, 23 декември
Лори превъртя ключа във входната врата и влезе във фоайето на жилищната кооперация. Все още беше малко изморена след нощта на караокето и се приготви за изкачването по стълбите с тежкия куфар в ръка.
— Здравей — прозвуча познат глас. Тя вдигна глава и видя Джей да се задава от другия край на коридора. Беше облечен с тъмно сако и шал около врата, дънки и тъмнокафяви обувки с връзки. — Мога ли да ти помогна с куфара?
— Здравей — поздрави Лори, малко стресната от внезапната му поява и от начина, по който настроението й тутакси се беше разведрило, щом го видя. — Да. Благодаря ти. Освен ако не излизаш?
— Не бързам за никъде — увери я Джей.
Лори се опита да озапти мисълта къде точно отиваше Джей.
Той се наведе да вземе куфара и преви гръб театрално за част от секундата, когато го вдигна.
— Вътре да няма труп? — пошегува се той.
— Вкарвам контрабандно един санбернар — отговори Лори, като добави шепнешком, — знам, че Шивон не обича кучета, затова не й казвай.
— Е, как беше? — попита Джей, когато тръгнаха нагоре по стълбите. — В провинцията?
— Добре каза Лори, — в някои отношения ми хареса.
Той наклони глава и прехвърли куфара в другата си ръка, изкачи последните стъпала и го остави на площадката пред вратата на Лори.
— Сериозно?
— Да. Не беше чак толкова лошо — призна Лори, а по устните й плъзна усмивка. — Макар че трябва да призная колко много се радвам да се прибера вкъщи.
— Как успя да си вземеш толкова дълъг отпуск от службата?
— Това е дълга история — промълви Лори. Джей зачака продължението. — Истината е, че бях временно отстранена от работа — каза тя.
— Какво? — попита Джей, не вярващ на ушите си. — Но те без теб са изгубени.
Джей стоеше толкова близо до нея, че Лори почти усещаше топлината на тялото му. Не можеше да мисли за нищо друго, освен колко много искаше да го целуне. Какво мъчение беше да бъде до него, достатъчно близо, за да го докосне. Тя се бе заблуждавала да мисли, че можеше да започне нещо с Патрик — дори когато всичко вървеше добре, чувствата към него бледнееха в сравнение с онова, което изпитваше към Джей.
— Всъщност Дани ми пусна есемес снощи и ме помоли да се върна на работа по-рано. Но аз му отказах. Не съм готова да се върна там, не още. Животът не е само работа.
— Изглежда, че си преосмислила живота си, докато беше в провинцията — подхвърли Джей след продължително мълчание.
— Да, така е. А чувам, че и ти си бил доста зает. Рейчъл ми разказа за мебелите, които изработваш за проекта на Ейдън.