— Съвсем правилно — отвърна Блакууд и повдигна рамене. — Разбирам колко сте умен, милорд. Да, много хитро ме изиграхте. Разбирам, че ще трябва да бъда доста по-находчив, ако мисля да ви надхитря.
Той се поклони дълбоко и тъкмо се канеше да яхне коня, когато откъм съучастника му долетя предупредителен вик.
Блакууд не можа да избегне куршума, който премина през рамото му. Веднага Последва втори изстрел от малкия пистолет, който Ренуик бе скрил в ръкава си.
Гърбът на Блакууд пламтеше болезнено. Проклинайки, той стреля, запращайки далеч в тъмнината оръжието на Ренуик.
— Направихте грешка, милорд.
— Единствената грешка бе, че не улучих!
Блакууд сви устни. Без да говори, извади кесията, която бе взел от каретата. Металът зазвънтя.
— Проклет да си, как ги намери?
— Не е моя заслугата. А сега ще си позволя да използвам каретата ви.
— Не можете да направите това! — извика жената с червените пера. Ще висим тук с часове. Може би цяла нощ!
— Точно така, мадам — отвърна хладно Блакууд. — Малко хора се осмеляват да навлизат в пустошта на Блакууд след здрач. Малко честни хора поне.
Обзе го умора. Раната му кървеше и го разкъсваше от болка. Трябваше да побърза.
— Удоволствие беше, че се запознахме. Вярвам, че ще прекарате незабравима нощ.
Ренуик стисна юмруци и изруга яростно, докато разбойникът се качваше на коня.
— Ще те открия! Няма да се спра, докато не го направя. Този път стигна твърде далече, защото попречи на официални дела на короната. Но ще живееш достатъчно дълго, за да съжаляваш за това!
— Грешите, милорд — отвърна учтиво Блакууд. — Надявам се, че нощният хлад няма да влоши подаграта ви.
— Да влоши? — каза Ренуик през зъби. — Какво знаеш ти за моята подагра?
— Всичко, което трябва да знам. И много други неща, които предпочитате да пазите в тайна. Но вече е време да ви кажа сбогом.
Блакууд пришпори в галон. Съучастникът му го последва с каретата.
ПЕТА ГЛАВА
Силвър въздъхна и огледа бутилката с лавандулово масло. Зад стъклените стени на оранжерията пурпурният залез обливаше долината.
Силвър се взираше в тъмнината, наблюдавайки светлинките, които танцуваха по главния път. Може би карета или конник, които искаше пътят му да бъде осветен.
Тя се обърна към отрупаното писалище пред нея. Вече бяха взели предпазни мерки срещу завръщането на четиримата мъже, които бяха опустошили част от растенията онзи следобед. Следващия път нямаше да намерят Лавендър Клоуз незащитена!
Но Силвър се тревожеше повече от чувството за нещо несвършено тук, в Лавендър Клоуз. Нещо недогледано. Нещо, което беше много важно. Тя огледа красивата работна стая, където баща й бе направил всичките си тестове и бе дестилирал първите ароматни масла. На същото това място Уилям и Сара Сейнт Клеър бяха създали неповторимия парфюм, станал известен като„Милфльорс“. Но защо този прецизен човек не бе оставил никакви записки на децата си?
Силвър прокара ръка по старото дъбово писалище на баща си, също както бе правила стотици пъти преди. Беше го претърсила чекмедже по чекмедже, но не намери нищо освен прах. Къде бяха прецизно водените бележки? Къде бяха списъците с основните масла, с които беше експериментирал, за да създаде „Милфльорс“?
Съдията бе казал, че Сейнт Клеър е бил потаен човек, който не е доверявал на никого откритията си. Но Силвър не можеше да повярва. Трябваше да има друго обяснение, но така и не можеше да го открие.
За момент я обзе гняв. Щеше да бъде трудно дори и с най-богатата годишна реколта. Цената на горивото беше нараснала и трудно се намираха опитни работници. А и тези заплахи сега…
Силвър ядно срита старото писалище.
Приглушено проклятие се изтръгна от устата на Силвър, когато тя тегли един доста не подхождащ за дама ритник на чудесното старо писалище. Дали така й се струваше, или писалището наистина се бе наклонило?Тя се наведе и го погледна отблизо. Съвсем сигурно беше, че задният ляв крак бе хлътнал. Силвър опипа задната част на писалището, но не откри нищо друго освен полирано дърво. Едва тогава разбра. Не писалището не беше наред, а подът.
Ритникът й явно бе размърдал някоя от дъските. Затаила дъх, Силвър избута писалището към стената и издърпа дъската под него, която откри шест инчова дупка. По тялото й преминаха тръпки. Нима щеше да намери отговорите на хилядите въпроси, които я преследваха след смъртта на баща й? Първото нещо, което видя, бе торба от мушама. Последва я кутия от абанос, инкрустирана със слонова кост. Беше мушната дълбоко в дупката и бе покрита с дебел слой прах. С треперещи пръсти Силвър отвори мушамената торба. Записки за семената и растенията, написани с грижливия почерк на баща й, паднаха на пода. Те й бяха много по-скъпи от най-ценното бижу. Липсваше обаче формулата за парфюма „Милфльорс“.