Гърлото на Силвър се сви. Джеймс Кентън бе енергичен и с чувство за отговорност. След две години щеше да бъде пълноправен партньор в процъфтяващото предприятие на баща си.
Но колкото и да харесваше младия мъж и колкото и общи интереси да имаха, Силвър знаеше, че отговорът й ще бъде същият.
Не можеше да се омъжи, щом не можеше да даде сърцето си. Твърде ясно си спомняше щастието на родителите си, за да приеме нещо по-малко в женитбата.
Тя смутено погледна към вратата, боейки се от появата на Брам или Тинкър.
— Мистър Кентън, аз наистина…
— Не можете ли да ме наречете Джеймс?
— Много добре, Джеймс. Оказвате ми голяма чест, уверявам ви, но уви, отговорът ми е същият. Щеше ми се да беше по-различно, повярвайте, но…
— Има ли някой друг?
— Не.
— Тогава простете, Госпожице Сейнт Клеър, но трябва да ви кажа още нещо. Виждам, че тук не е най-доброто място за вас. Разходите ви нарастват всяка година. Трябва ви повече капитал, който да инвестирате за подобряване на семената и почвата. Мога да ви помогна за всичко това. Кентън и синове са абсолютно готови да…
— Моля не продължавайте. Предложението ви е щедро и интересът ви към нашите няколко акра е очевиден.
— Няколко акра! Та това са най-хубавите лавандулови полета в Англия!
— Много добре, но това не може да повлияе на решението ми. Няма да се омъжа, ако сърцето ми не го иска. Простете моята прямота, но въпреки че много ви харесвам, аз не ви обичам.
Кентън я изгледа замислено.
— Това може да се промени. Надявам се, моля се да започнете да ме обичате. Позволете ми да опитам, Госпожице Сейнт Клеър. Мога да ви направя щастлива. Знам, че мога.
Силвър си помисли за заплахите на сър Чарлз Милбанк. Може би трябваше да се омъжи за Джеймс Кентън. Той бе свестен човек.
Но тя знаеше, че никога нямаше да то обикне. Не можеше и да помисли да се омъжи за човек, на когото да не даде сърцето си.
Защото сърцето й вече принадлежеше на друг.
— Вие сте чудесен мъж и ще станете прекрасен съпруг на някоя жена. За нещастие тази жена не мога да бъда аз — отвърна Силвър с въздишка.
— Но защо? Говорите за любов. Нима това е толкова важно? Ние се чувстваме добре заедно, харесваме едни и същи неща, говорим един и същ език. Не е ли достатъчно за съвместен живот?
Силвър сви устни.
— Не. Не и за мен. Едва ли ще бъда добра съпруга за вас. Никога няма да се съгласявам с вас, винаги ще искам да правя нещата както си знам. — Тя се усмихна леко. — Нима желаете да се превърна в дявол седмица след женитбата?
— Никога — отвърна с горчивина Кентър. — Но това е заради момчето, нали? Той може да дойде с нас. Може да управлява някой склад в Лондон. Осмелявам се да кажа, че мога да му намеря и учител, ако не искате да бъде изпратен в училище.
— Много сте мил, но това не може да стане.
Кентън внимателно я изгледа.
— Сигурна ли сте, че отговорът ви няма да се промени?
Силвър кимна, неспособна да говори.
— Тогава повече няма да ви досаждам. Разбрах чувствата ви и съм ви благодарен за откровеността. Ще нося спомена за вас в сърцето си — каза Кентън и с лек поклон се отправи към каретата, която го чакаше навън.
Ще има мъже, на който можеш да се довериш, дъще, и такива, на които няма да можеш. Трябва да научиш разликата, докато около тебе опасността плете паяжина. Не се доверявай на делата им, нито на хубавите им подаръци. Остави сърцето ти да те води, тъй като само със сърцето си ще можеш да усетиш друго същество.
Вероятно прекарах прекалено много време сред билките и растенията. Бях доверчив, не подозирах измамата, на която са способни хората.
О, да, твърде късно осъзнах грешките си.
Силвър стоеше до прозореца, мислейки за дневника на баща си, когато влезе Тинкър. Погледна я и неодобрително поклати глава.
— Той те попита, нали?
Тя кимна.
— И ти, разбира се, му отказа.
Тя кимна отново.
— Но защо, за Бога?
— Недей, Тинкър. Няма да е честно. Аз не го обичам. Накрая ще почнем да се ненавиждаме — промълви Силвър. В гласа й се долавяше отчаяние. — Не мога да се омъжа за него, не виждаш ли?
— Не, това не го виждам, въпреки хитрите ти увъртания.
— Недей, Тинкър. Не сега.
— Тогава кога? Сега имаш пари, но докога? Трябва да се подновява оборудването за дестилиране, трябва да се платят последните насаждения. Тази година трябва да вземем специални мерки, ако не искаме болестта по листата да се разпространи. И сега и тази банда престъпници, които искат да ни прогонят. Как предлагаш да се справим с това?