— Порчета ли?
— О, те не са обикновени животни, Слънчев лъч. Запознай се с двамата най-добри крадци в областта. Стой. Предай се.
— Стой… и Предай се — повтори Силвър през смях. В същия миг Блакууд присви очи. Двете животинки тихо запискаха. Той се взря през прозореца.
— Изглежда, са дошли да предупредят, че имаме компания.
— Там, навън?
Блакууд кимна мрачно.
— Но кой може да бъде?
— Точно това, сладка моя, възнамерявам да разбера.
Тя улови ръката му.
— Не е безопасно. Не можеш да излезеш!
— Само преди няколко минути искаше тъкмо обратното, Слънчев лъч.
Устните й затрепериха.
— Не и когато можеш да попаднеш в капан — възрази Силвър.
— Аз мога да се грижа за себе си — отвърна Блакууд. Той се приближи до прозореца и внимателно дръпна завесата. Двете животинчета останаха на раменете му, мълчаливи и напрегнати.
— Струва ми се, че виждам посетителя. Изглежда, е сам.
— Но как ще слезеш долу?
— Както се изкачих, с помощта на липата. Не ми се доверявай, Силвър Сейнт Клеър. Имам да свърша много неща. Не се доверявай на никого.
— Чакай! Семената! Ти ми ги върна. Още не съм ти благодарила.
Но той вече си беше отишъл. Горещи сълзи обляха лицето на Силвър.
Наричах майка ти също Силвър, знаеш ли, Сузана? Имаше причина за това, но си беше наша тайна. При тебе може да е същото, но аз не мога да знам това. Някой ден ще го откриеш, ако дадеш сърцето си на мъж, който те обича. Моля се да е така.
Дотогава избирай внимателно и добре.
Те са скрити тук, в Лавепдър Клоуз, всички тайни, от които се нуждаеш. Повече не мога да кажа. Сама трябва да ги откриеш.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Сър Чарлз Милбанк се любуваше на сочните форми на любовницата си, загърната в прозрачна коприна.
— Ела при мен, изкусителко.
Французойката премигна и се разкиска.
— Не още, anglais. Искам още вино.
Сър Чарлз се намръщи, почервенял от нетърпение, но напълни чашата на непредсказуемата си компаньонка.
— В кристала, Чарлз, ако обичаш.
Милбанк сподави едно проклятие и тръгна да изпълни новото й изискване.
— Eh bien, точно тази, много е хубава — каза французойката със задоволство. Пое кристалната чаша и изсипа съдържанието й в гърлото си, като остави малко от питието да потече по бузата й. — О, ще ми трябва салфетка, скъпи Чарлз.
— Не ни трябва салфетка, немирнице. Аз ще се погрижа за това — възрази лорда. Наведе се и пое с език шерито. — Сладко е, котенце. Но не е дори наполовина сладко като тебе. — Англичанинът със сумтене я сграбчи в прегръдките си и се опита да я завлече на елегантната кушетка, която си бе изпросила при последната му визита.
— Не на елегантната ми кушетка, Чарлз — каза тя, но усети раздразнението му и веднага пусна в ход една от най-чаровните си усмивки. — Тук, глупавичкият ми. На хубавото канапе пред прозореца.
Сър Чарлз се подчини, сумтейки.
— Чакам вече от няколко часа, Анжелик. Вече не се забавлявам с игрите ти. Аз съм важен човек, както знаеш, мъж с много пари.
Русата чародейка се усмихна кокетно.
— Аз съм с благороднически произход, мосю. Жена като мен заслужава да се отнасят с нея деликатно, а не с чувство за собственост. Аз просто благоволих да ви уча на изкуството на любовта — избърбори французойката и леко го погъделичка под брадичката. — Но тъй като беше добро момче тази вечер, ще отида да се облека по-удобно. — Тя му хвърли разтапящ поглед плъзна ръце по бедрата си.
Лицето на сър Чарлз стана мораво. Той посегна към нея, нетърпелив да започнат нощните удоволствия, посрещна само закачлив смях.
— Много си нетърпелив. Но не още, скъпи Чарлз.
Французойката се понесе към съседната стая. Тя се погрижи да остави вратата отворена, за да може покровителят й да види всяко изкушаващо движение, докато се събличаше. С всяка изминала минута Милбанк все повече се разгорещяваше.
— Анжелик, още ли не си готова?
Отвърна му кадифен смях.
— Едно питие, любов моя. Напоследък изборът ти е безупречен.
Тя намекваше за скъпото вино, което го бе накарала да поръча от Бордо.
— Разбира се, малката.
Той напълни още една чаша и понечи да я отнесе на Анжелик.
— Не, не mon chou. Трябва да я оставиш да прозореца. Ще се забавя само миг. Това харесва ли ти?
Беше наметнала ефирна одежда, а по тялото й нямаше нищо, освен две перлени обици на ушите.
На сър Чарлз толкова му хареса, че вените на челото му запулсираха. С разтреперани пръсти той остави чашата на Анжелик, а после напълни отново своята.
— Чарлз, къде ми е виното? Омръзнаха ми шегичките ти!
— Вино ли? Да пукна, ако току що не го оставих на прозореца. За какво говориш, Ейнджъл?