Французойката тропна с крак.
— Знаеш, че не искам да ми викаш така.
— Ейнджъл?
— Точно тази дума! Добре ще е да я не използваш повече.
— Да не я използваш повече — поправи я англичанинът, започнал да се обърква.
— Eh bien, сега пък поправя английския ми! Предполагам, че не съм достатъчно добра за теб. Аз, Анжелик, която съм опитала удоволствията на Наполеон и на великия крал Луи!
Сър Чарлз се намръщи.
— Хайде, хайде, котенце. Не се ядосвай. Исках само да кажа…
— Че съм глупава, нали?
— Нищо такова не съм казал, Ейнджъл… Анжелик. Само имах предвид…
— Това, което си имал предвид, е съвсем ясно. Вече нямам настроение за твоята компания. Така че си отивай, преди да съм хвърлила тази чаша по тебе.
Сър Чарлз изтръпна, спомнил си цената на тази единствена чаша, която тя ядосано стискаше в ръката си.
— Сбърках, Анжелик. Хайде успокой се. Вината е моя, сигурно съм сбъркал чашите — изфъфли той. И като видя, че тя взе да се поотпуска, побърза да и подаде друго питие. — Да забравим глупавия спор.
Французойката все още се цупеше.
— Какво знаете вие, глупавите англичани. Климатът ви е лош, а храната още повече. Наоколо е такава бъркотия. Всичко, което чувам, е Блакууд, дивак, който препуска по пътищата, изнасилвайки невинни жени и задигайки каквото си поиска.
— Вече няма да го има — лукаво каза сър Чарлз. — След няколко дни Блакууд ще изчезне завинаги и аз ще бъда най-прочутият човек в Норфък, а може би и в цяла Англия.
Любовницата му май не беше много убедена. Тя закрачи обратно към будоара си.
— Добре, сега трябва да поправя фризурата си. Вятърът духа ужасно тук.
— Вятър ли? — попита учудено сър Чарлз, но бързо си припомни, че трябва да внимава какво говори пред буйната си изкусителка. — Да, разбира се. Ето ти виното. Пийни една глътка и всичко отново ще бъде наред.
Ако не бяха толкова примамливи, Милбанк нямаше да има нищо общо с французойките. Следващия път трябваше да си намери някоя тукашна хубавица. Някоя, която не хвърля чаши и не прави сцени. Докато си мислеше за последната любовна нощ с Анжелик, ръце в ръкавици се протегнаха и изпразниха чашата й.
Когато Чарлз се обърна, Анжелик го гледаше мрачно, а от очите й изскачаха искри.
— Quel sacre diable! Pourquois tu m’embetes comme ca!
Русата красавица тръсна обиците си и тропна с крак.
— Изобщо не харесвам триковете ти!
Тлъстият англичанин намръщено гледаше побеснялата си любовница, усещайки как търпението му се изчерпва.
— Стига с тези драми, Анжелик. Не искам да ти напомням кой плаща за виното, което пиеш и за кристала, който чупиш, когато си в лошо настроение. А и за тази изключително скъпа одежда, по която си разсипала пудра. Престани с глупостите си и ела да целунеш господаря си.
— Господар? — извика яростно французойката.
Англичанинът изруга.
— Стига, Анжелик! Твое задължение е да ме приемаш, да ми се подчиняваш. И ще го направиш тук и сега, разбра ли?
— Нима? Простак!
Тя се завъртя на пети и се втурна към будоара си, затръшвайки вратата. Резето силно хлопна.
— Анжелик, престани да се държиш така! Повече няма да го търпя, чуваш ли? Излез веднага или…
В този момент облечен в черна коприна мъж се появи иззад завесите.
— Проблеми ли, имате сър Чарлз? Тази жена е истински дявол. Съчувствам ви.
Милбанк ахна и се обърна.
— Вие! За Бога, няма ли край вашата дързост?
— Не, бъдете сигурен — каза спокойно лорд Блакууд, облягайки се на стената. — Позволете ми да ви дам малък съвет относно жените. Най-добре е да не прекалявате. Малко комплименти, нежна милувка и ще постигнете много повече, отколкото с поток ругатни.
Разбойникът лениво пое чашата му и я изпразни до дъно.
— Прекрасно вино. Бих предпочел нещо с повече сила, но вероятно това най-добре подхожда на вкусовете и възможностите ви.
Той внимателно остави кристалната чаша, като очите му не се отделяха от зачервеното лице на сър Чарлз. После много бавно, извади рапирата си и допря острието в гърлото на Милбанк.
— Преценявате зле жените, приятелю.
— Жените ли?
— Имам предвид госпожица Сейнт Клеър.
— Силвър? Тази проклетница!
— Чух ли добре, приятелю?
— Аз… Впрочем…
— Отлично. Сега да започнем отначало. Госпожица Сейнт Клеър не трябва да бъде обезпокоявана повече, разбрахте ли ме?
Лордът кимна.
— Боя се, че не е достатъчно. Кажете го с думи.
— Силвър да не бъде безпокоена повече.. — Сър Чарлз се задъхваше.
— И вие ще престанете да я посещавате в Лавендър Клоуз. Завинаги.
— Но това е…
Хладната стомана бавно премина но бузата му.
— Добре, няма. Никога повече — довърши той прегракнал глас.