Зад гърба й Кромуел енергично размахваше опашка.
— А сега по-добре кажи какви са намеренията ти.
Люс и Тинкър изкачваха хълма, влачейки пленниците си. Люс заобиколи два храста и спря да отдъхне.
— Знаеш ли, справяш се чудесно за твоята възраст.
— Не съм толкова стар. Запомни това добре, разбойнико! — И не се опитвай да ме баламосваш.
Той замислено се огледа наоколо.
— Хубава земя. Защо някой ще иска да ви прогони?
— По много причини, предполагам. Земята е наистина добра. Семената също. А и Брам се справя чудесно с растенията. Но ти не отговори на въпроса ми.
— Не съм ли? — Люс леко се усмихна. — Е, добре, не се ли сещаш каква е причината?
— Може да се навърташ насам заради формулата.
— Формула ли?
— За парфюма на Уилям Сейнт Клеър. Той я държеше в тайна. Нищо чудно, защото парфюмът го направи богат.
— И той умря без да каже тайната на собствените си деца?
Старият прислужник сви рамене.
— Когато ставаше дума за аромати, той беше много подозрителен. Никого не допускаше в работилницата. Когато умря, всичко беше загубено. Никаква следа.
Тинкър се поколеба.
— Продължавай.
— Ама ти си доста любопитен — засмя се Тинкър. — Е, мисля, че нещо може да се потули за известно време, но не и да изчезне завинаги.
Люс се намръщи.
— Ако не се е загубило, ще го разпознаеш ли?
— Аз не. Младият господар Брам ще го направи. Той има нос.
— Нос ли? Не разбирам.
— Нюх за аромати. Дай на момчето каквото и да е и той ще ти каже точно какво има вътре. Рядко умение.
— Ами защо момчето не е възпроизвело формулата?
— Ами опитвахме. Повече от година. Получи повечето от съставките, но не и точните съотношения. И липсва нещо много важно, някакъв елемент, открит от Сейнт Клеър, който прави парфюма траен. Каквото и да опитвахме, просто не беше същото.
— Разбирам. Има ли нещо друго тук, което някой би поискал?
— Може бе земята. Тя е на госпожица Силвър, докато брат и навърши пълнолетие. Странно завещание. Тя трябва да живее на тази земя, за да я пази.
— Много интересно.
— Нали?
— Има ли някакви роднини, които да не са доволни от уреждането на нещата?
Тинкър изсумтя.
— Няма други роднини. Само онзи празноглавец Милбанк.
— Мислиш ли, че той стои зад това?
Тинкър изскърца със зъби.
— Няма да се изненадам.
— Може би трябва да поразпитам тези приятелчета — каза Люс и кимна към тримата мъже на земята.
— Чудесно! Ръцете им ли да счупим, или само два-три пръста? — попита Тинкър със задоволство.
Люс се изсмя, отмятайки глава назад. Едно клонче закачи маската му. Той тихо изруга, после мушна пръст под фината коприна, за да я освободи и тогава замръзна на мястото си. Маската се развърза и се спусна около врата му. На лунната светлина се очерта изваян нос, проблесна бронзова кожа.
— Надявам се, че си човек, който може да пази тайна.
Тинкър дълго време се взираше в разбойника. После кимна.
— Може и да мога, ако поискам. Или ако трябва.
— Добре — каза Люс и погледна към мъжа в краката си. — Струва ми се, че знам как да избегнем още неприятности.
— Ами да се захващаме тогава.
Люс погледна Тинкър.
— А що се отнася до въпроса ти, намеренията ми са почтени, впрочем каквито са били винаги. Между мене и Силвър няма нищо — мрачно каза той. — Нито пък някога ще има. Тя не е за моя свят и аз не съм за нейния.
Тинкър кимна. Ала дълбоко в себе си той не беше сигурен в това.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Защо ли се бавят толкова?
Силвър крачеше неспокойно из работилницата.
— Имат доста работа за вършене, Сил — отвърна Брам, който бе забил нос в някаква книга.
— Отдавна трябваше да са тук — каза Силвър и отново закрачи напред-назад. — Не че много се интересувам. И двамата са такива досадници, че ако ме питаш, по-добре да не се връщат.
Брам вдигна поглед. Не вярваше на ушите си. По-рано сестра му беше безгрижна, весела и много разумна. Обичаше я, обожаваше я, уважаваше я. Сега само за часове се бе променила напълно. Не мислеше трезво, поддаваше се на чувства. Особено когато наоколо бе интригуващият разбойник.
Много интересно, помисли си Брам. Щеше да отбележи нова тема в бележника си: Чувствата на зрялата жена.
— Разбрах, че е застрелял някакъв човек в Кингс Лини е обрал два бижутерски магазина през същата нощ.
Силвър рязко се обърна. Лицето й беше бледо.
— Не го е направил! Не вярвам нито дума от това. Всичко това са празни приказки!
Брам отиде до нея и я прегърна.
— Разбира се, Сил. Глупаво беше да дрънкам дивотии. Той е дяволски точен мъж, ако питаш мене.