— Защото още не съм сигурен, че ти имам доверие, момче. Не и достатъчно, за да рискувам живота на Силвър. Но сега нямам избор и трябва да ти се доверя. Тя замина на запад. Над хълма и направо покрай ливадите.
На запад? Там нямаше нищо освен ферми и огради…Лицето на Люс стана сурово. Това бе единственият път, който водеше към „Грийн Ман“! Той отново изруга.
— Виждам, че ти е хрумнала същата идея, която дойде и в моята глава. Но защо е хукнала към онова отвратително място на крадци и негодници, облечена в най-хубавата си рокля?
Но Люс знаеше защо. Познаваше Силвър, безразсъдната й смелост. Тялото му тръпнеше от тревога. Тя беше в опасност. С риск да бъде заловен, той трябваше да я намери.
През целия път до кръчмата Люс си казваше, че е глупак. Никой, дори с упоритостта и смелостта на Силвър, не би дръзнал да отиде в бърлогата на звяра.
Но когато стигна до „Грийн Ман“ видя, че е сгрешил. Двуколката й чакаше отпред.
Малко момче с навъсено лице седеше на един сандък наблизо и наглеждаше коня й. Като видя внушителната фигура на Люс, черното му наметало и лъскавите ботуши, то скочи на крака.
— Ти да не си Блакууд?
Люс се засмя.
— Може би съм, а може и да съм лудият крал Джордж.
Момчето се усмихна широко.
— Пфу! Търсиш ядосаната лейди, нали?
— Ядосаната лейди!
Това подхождаше точно на Силвър.
— Мисля, че да.
— Влезе вътре — каза момчето и посочи вратата. — Казах й да не ходи в „Грийн Ман“. Не е място за дама. Тя не искаше и да чуе.
Люс изруга.
Той усети, че страх стяга гърлото му, докато премяташе чантата си през рамо и се спускаше от коня. В каква ли каша бе успяла да се забърка тази жена?
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Люс бързо се огледа. Никой все още не го беше забелязал. Поне изненадата щеше да е на нейна страна.
Той бързо измъкна от чантата си малък сребърен пистолет и го пъхна в маншета си. Не знаеше какво го очаква вътре, но нямаше намерение да ходи където и да било невъоръжен.
Кръчмата не се бе променила, откакто бе идвал за последен път. Той надникна през замъгления прозорец и видя плешивия собственик да трие в престилка дебелите си пръсти.
Люс нахълта през вратата. После се закова на място, сигурен, че очите го лъжат.
Но не беше така.
Силвър стоеше в средата на помещението, цялата в муселин и сатенени панделки, като че ли бе тръгнала на покупки. Нищо в изражението й не показваше, че се страхува от четиримата мъже, които гледаха мрачно насочения срещу тях пистолет.
Люс стисна юмруци. Не му трябваше много време, за да разбере какво става.
Силвър не забеляза пристигането му за разлика от мъжете в кръчмата. Когато съдържателят се заизмъква към задния вход, Люс извади пистолета си и бавно го насочи срещу него.
— Най-добре е да си стоиш на мястото, добри човече.
Силвър бързо се извъртя.
— Ти!
— Едва ли си очаквала съдията — изръмжа Люс. — Веднага ела тук!
Бузите на Силвър порозовяха.
— Не и преди да съм свършила.
Люс стисна пистолета. Видя как един юначага с белег на лицето и липсващи предни зъби посегна под масата. Много внимателно Люс измъкна втори пистолет из под пелерината си.
— Каквото и да си правила, вече е направено — изрева той. — Сега тръгни!
Тя тупна ядосано по масата с малкия си чадър.
— Не!
Беззъбият започна да се смее.
— Това едва ли е необходимо — сопна се Силвър. — Сигурна съм, че тези джентълмени…
— Ще ти прережат гърлото, без да се замислят — довърши Люс с равен тон.
Силвър изсумтя.
— Напротив, те тъкмо отговаряха на въпросите ми? Нали така, джентълмени?
Тя се обърна с приятелска усмивка към мъжете, вдигайки по-високо пистолета си.
Беззъбият се усмихна студено, но не отговори.
— Хайде, жено! Преди да е станало твърде късно!
Но вече беше твърде късно. Беззъбият бутна масата напред и от нея се разхвърчаха кани, чаши и чинии. Силвър отстъпи назад, препъна се в един стол и се просна на земята. Пистолетът й изхвърча настрани. Беззъбият се спусна светкавично и го взе. В следващия миг до гърлото на Силвър проблесна нож.
— Хвърли пищовите, шефе!
Люс преглътна. С ножа, притиснат до гърлото на Силвър, нямаше друг избор, освен да се подчини. Хвърли пистолета на най-близката маса.
— И двата, ако не щеш роклята на малката лейди да се понамокри.
След секунда другият пистолет тупна на пода. Люс не изпускаше мъжа от очи. На лицето му бе изписана похотлива усмивка.
— А сега се дръпни до стената, разбойнико. Бавно.
Люс бавно свали кожената чанта от рамото си, после се подпря на стената.
Беззъбият кресна на останалите мъже.