— Излизайте!
Те се подчиниха без какъвто и да било протест. Това още повече разтревожи Люс.
— А сега да си поговорим с госпожица Лавандула — ехидно каза съдържателят, който се бе присъединил към беззъбия. — А после ще ти свалим шибаната маска, разбойнико. Всички се чудим кой си и сега ще разберем.
— Мисля, че всички искаме да те видим на бесилото. Съдията Крисъл дава сто златни гвинеи на този, който му даде информация за Блакууд. Гражданският дълг ме кара да го предам, нали така Еймъс? Кой знае какво ще предложи, ако му заведем самия разбойник.
— Може да е така, а може и да не е — мрачно отвърна беззъбият.
Силвър погледна Люс.
— Никога не съм си мислила, че те…
— Млъквай! — изрева беззъбият и допря ножа до врата й.
Люс затвори очи. Ако се оставеше да го победи яростта, никога нямаше да се измъкнат оттам. Вместо това вдигна единия си крак и безгрижно се загледа в лъснатия нос на ботуша си.
— Много забавно, приятелю — хладно каза той. — Но има малък проблем.
— И какъв е той?
— Фактът, че няма да излезете живи оттук — изръмжа Люс.
— Млъкни! — изсъска беззъбият. — Ако не искаш да застрелям и двама ви! — Той хвърли неспокоен погледна съдържателя. — Провери входната врата!
Съучастникът му се дръпна назад, погледна навън и после се върна обратно на мястото си със сурова усмивка.
— Няма никого освен момчето.
Беззъбият се засмя, после махна с ръка към Люс.
— Вържи го!
Усмивката на съдържателя се стопи.
— Кой, аз ли?
— Направи го! После ще изпратим момчето да доведе Милбанк. Той ми предложи двеста лири да му заведа Блакууд.
— Ще делим! — изфъфли съдържателят. — Участваме наравно, не забравяй!
С крайчеца на очите си Люс забеляза как капака на чантата му се повдига. След секунда се появи малко носле, Последвано от дълго черно телце, което се плъзна светкавично под масата.
— Кой ви нареди да безчинствате в Лавендър Клоуз? — попита Люс.
— Не е твоя работа — отвърна презрително беззъбият. — Вържи го!
— Какво ще правим с момичето? — попита съдържателят. Пръстите му нервно опипваха мръсната престилка. — Когато ни плати, той не ни каза нищо за…
— Млъкни и прави каквото ти казвам!Съдържателят се наведе зад тезгяха и измъкна здраво въже. После бавно се отправи към Люс.
— Платиха ви предварително, нали? — каза Люс с кадифен глас. — Това не ви ли учуди? Повечето хора изчакват да се свърши работата, а после плащат. Може би този, който дава парите, си има причина. Може би има други планове. — Люс видя пора да се мушва под тезгяха. — Да, приятели, бих казал, че със сигурност ще си имате големи неприятности, след като си свършите работата.
— Млъквай, Блакууд — изръмжа беззъбият. — Много ме уплаши, разбойнико. Направо гащите ми треперят. — Докато говореше той направи рязко движение с ножа. Блакууд чу как Силвър извика.
Стой спокойно, каза си Люс, усещайки как пръстите му се свиват в желание да извие врата на негодника. Той дружелюбно вдигна ръце.
— Не ме оставяйте да се бъркам в плановете ви. Имам да прахосвам цял следобед и не бих мечтал дори да провалям забавлението ви.
Това само накара съдържателя да се намръщи още повече.
— Абе ти за глупак ли ме вземаш?
— Никога не се знае — отвърна лениво Люс.
— Обърни се!
Люс се извърна и подаде ръцете си на съдържателя.
— Кой ви предложи пари за всичките поразии в Лавендър Клоуз?
— Не е твоя работа.
— Каквото и да е, няма да се порадвате на пари, защото ще бъдете мъртви.
— Ей, ти, що не вземеш да побързаш? — кресна беззъбият.
Съдържателят грубо дръпна ръцете на Люс и ги завърза.
Въжето не беше стегнато. Брам би направил по-добър възел, помисли си Люс. Но похитителят му не трябваше да знае това.
— Оу! — прогърмя гласът му. — Чак толкова ли трябваше да стягаш?
Съдържателят се изсмя.
— Почакай да те пипне Милбанк. Тогава наистина ще почнеш да виеш.
Беззъбият се намръщи.
— Милбанк няма нищо общо, глупако. Други плащат повече от него.
Дъхът на Люс спря. Други ли?
— Кои ли може да са те? — спокойно попита той, макар че сърцето му щеше да се пръсне. — Кой играе тази опасна игра?
— Млък! Скоро ще разбереш!
Една сянка се прокрадна до крака на масата, после се плъзна под близкия стол. Това бе любимецът на Люс.
— Я събери пищовите! — нареди беззъбият.
Съдържателят взе пистолетите и се втренчи в сребърните им орнаменти.
— Това май ще донесе чисто новички гвинеи.
Люс наблюдаваше мъжа през присвитите си очи и успя да развърже възела.
В същото време Силвър му правеше някакви знаци. Докато Люс се отпускаше на един стол, наблюдавайки беззъбия, зърна любимеца си да се пъхва под масата.