Тя беше бледа, толкова бледа, че Люс усети как страх свива гърлото му.
— Не говори! Пази силите си.
Лицето й се изкриви от болка, когато той я притисна до себе си. Очите й се затвориха.
— Потърпи, Слънчев лъч — прошепна той.
Люс успя да отведе Силвър в къщата, преди да е дошла в съзнание. Носеше я към стаята си, когато чу сърдития глас на Джонас.
— Сега пък какво си направил, момче? Да не би вече да нападаш и жени?
— Това е… жената, за която ти казах, Джонас. Малката глупачка спаси кожата ми, после сама получи куршум. Трябваше да я донеса тук.
— Много е опасно, милорд. Какво ще стане, ако тя каже на някого?
Лицето на Люс пребледня, когато положи Силвър на леглото и разряза роклята.
— Няма да каже. Не и моята Силвър.
Стиснал неодобрително устни, Джонас тръгна за превръзки и гореща вода.
Люс откри раната. Куршумът бе минал между две ребра и за щастие бе излязъл навън, без да засегне костите. Молеше се тя да остане в безсъзнание още малко. Джонас влезе с леген с димяща вода и превръзки.
— Искаш ли да хвърля един поглед, милорд?Люс загърна роклята на Силвър, опитвайки се да не обръща внимание на изкусителните й окървавени гърди.
— Аз ще го направя — каза той с дрезгав глас.
Джонас дълго го гледа, после сви рамене.
— Както кажеш, милорд.
— Ще ни трябва малко уиски, Джонас.
— Тук е. Превръзките и водата също.
Люс стисна зъби, докато отвиваше капачката на бутилката.
— Тя е все още в безсъзнание. Не може да пие в това състояние, милорд.
— Уискито е за мене, Джонас — мрачно каза Люс.
Очите на шотландеца заблестяха.
— Наистина ли? Никога не съм си мислил, че ще дочакам този ден.
— Дочака го, нещастнико.
Люс отпи, после остави бутилката на махагоновата ракла до леглото.
— Сега ни остави — добави той мрачно.
Старият понечи да възрази, но после се обърна и излезе.
Двадесет минути по-късно раната бе почистена и превързана.
Люс трепереше. Трепереше както някога досега — нито в Руан, нито дори в Алжир. Силвър бе опасна за самата себе си. Тя не знаеше какво значи страх и сякаш бе напълно лишена от здрав разум.
И най-лошото бе, че я обичаше точно заради това.
Люс въздъхна тежко. После разпали огъня в камината. Загледан в пламъците, той се замисли за дълга и невинността, за това, което беше сега.
Мислеше за жената с кестеняви коси и прекрасни зелени очи. Тя нямаше място в живота му.
Той се носеше из мрака на спомените, когато го събуди лек шум.
Люс скочи на крака и отиде до леглото. Лицето на Силвър бе покрито с капчици пот и тя говореше тихо.
Той махна един кичур от лицето й.
— Всичко е наред, Слънчев лъч. Ще се оправиш.
Тя се размърда неспокойно. Отвори очи и премигна. Погледът й бе унесен.
— Боли…
— Сигурен съм, че боли — каза тихо. Люс и леко я повдигна към себе си.
Ризата й леко се разтвори под пръстите му и разкри пълната й гръд.
Желание обзе тялото му.
Той се отдръпна, проклинайки се. Но това не помогна. Трябваше да покрие тази кадифена плът, но не можеше.
— Брам! Къде е…
— Той е добре. Слънчев лъч. Момчето е в безопасност.
Силвър потръпна и улови ръката на Люс.
— Духа студен вятър. Трябва да кажа на Тинкър да покрие лавандулата.
Тя се опита да се надигне. Люс нежно я бутна обратно.
— Нищо й няма на лавандулата. Заспивай.
Тя го гледаше унесено. Протегна ръка към лицето му. Чак тогава Люс си спомни, че бе свалил маската.
— Люс — промълви тя, докосвайки белега до устните му. — Толкова странно име.
Тинкър си е развързал езика, помисли си Люс.
— Лицето ти е красиво. Много красиво. Също като в сънищата ми.
Тя затвори очи и отново потъна в сън.
— Какво ще правиш сега? — попита Джонас и остави подноса.
— Може би ще хапна от вкусната храна, която си ми донесъл. Джонас.
— Не се прави на глупак, Люс Деламиър. Знаеш точно за какво ти говоря.
Люс въздъхна.
— Ще изчакам, докато се оправи и ще я върна у дома, където й е мястото. След това имам намерение никога вече да не я видя. Това задоволява ли те?
— Като начало става — отвърна Джонас, погледна спящата жена и поклати глава. — Треската премина ли? — тихо попита той.
— Не мога да кажа. Изглежда, спи здрав сън. Всичко, за което се тревожеше, беше проклетата й лавандула.
Дяволска жена.
— А семейството й?
— Има брат и един прислужник. По-добре да отидеш да им кажеш, че е тук.
— Аз ли? Че какво да им кажа?
Люс потупа по — рамото черноокия шотландец.
— Съмнявам се, че думите ще свършат работа, приятелю. Мисля, че те ще дойдат с теб, за да я видят.
Нощта се оттегляше бавно. Звездите бледнееха на небето. Съмваше се.