Силвър се обърна, после отвори очи. Болка прониза тялото й.
До прозореца, опрял гръб в стената, стоеше мъж.
Нейният разбойник. На лицето му нямаше маска. Тя видя изваяните му черти, високите скули, пълните устни. Беше красив. Бялата му риза, леко разтворена, откриваше бронзови гърди.
Силвър леко помръдна и болката отново я прониза. Спомни си за изстрела в кръчмата. Сигурно той я бе пренесъл тук. Изведнъж разбра, че е гола под завивките. Бузите й поруменяха.
Мили Боже, нима той…
Тя леко изстена. Люс се приближи до леглото. О, колко е красив, помисли си Силвър.
— Събудила си се.
Тя не можа да отговори. Можеше само да го гледа.
— Жадна ли си?
Тя поклати глава.
— Гладна ли си?
Отново поклати глава.
Люс повдигна вежди.
— Да не би да се чувстваш зле?
Силвър стисна белите чаршафи.
— Ти… си свалил дрехите ми!
Люс се усмихна лениво.
— Само роклята ти. Освен това ти спасих живота. Само това ли можеш да ми кажеш?
— Значи не отричаш? Донесъл си ме тук и…
— Не се страхувай. Беше в безсъзнание цяла нощ. Не докосвам жена, която не може да сподели изцяло страстта ми, Слънчев лъч.
Дъхът й спря.
— О! Брам знае ли?
— Изпратих да ги доведат.
— Разбирам. Вероятно съм ти в тежест.
— Ни най-малко — каза Люс. — А сега е време да видя раната и да сменя превръзките.
Силвър стисна белите чаршафи.
— Сега ли?
— Сега.
— Не можеш ли да почакаш?
Не можеше да го погледне. Лицето й пламна.
— Не, Слънчев лъч, не мога. — отвърна той и нежно отмести ръцете й. — Толкова усилия положих да те свестя, че въобще не ме интересуваше дали ще ти видя дупето.
Силвър мълчаливо се примири и го остави да си върши работата.
Но тя усещаше всяко негово движение, всяко докосване на пръстите му. Усещаше ръцете му, които се плъзгаха по кожата й.
Желание изпълни тялото й. От устните й се изтръгна стон.
— Нараних ли те? Проклет да съм, ще се опитам да бъда по-внимателен.
Гласът на Люс беше прегракнал.
— Не, не ме боли…
Тогава Силвър го погледна и изведнъж разбра. И той като нея бе превзет от чувствата си. Той, закоравелият престъпник и прелъстител на жени, се вълнуваше. Не, той гореше от желание.
Движенията му бяха бързи и резки. По лицето му заигра мускул, когато тялото й се разголи пред очите му.
Силвър вдигна поглед като омагьосана, усещайки напрежението в пръстите му и ускореното му дишане.
— Къде съм?
— В имението ми. Тук си на сигурно място.
Силвър се огледа. Нещо в тази стая я притесняваше, но не можеше да разбере какво.
— Люс?
Той се отдръпна.
— Мисля, че свършвам. Остана само едно крайче. Можеш сама да го пъхнеш. Така няма да те заболи.
Люс стана и се отправи към прозореца. Силвър го гледаше учудено.
— Предпочитам ти да го направиш.
— Не, Силвър — мрачно каза той.
— Аз ти вярвам.
— Тогава си глупачка! Блакууд не започва неща, конто не може да довърши.
— Но ти не си Блакууд. Ти си Люс. Мъж на честта. Мъж, който ме спаси от смърт.
Тя видя как раменете му се напрягат.
— Някои хора биха казали, че има по-лоша съдба от смъртта. Слънчев лъч.
— Някои хора са глупаци.
Той се обърна с неразгадаеми очи.
— Боли ли те?
Силвър поклати глава.
— Защо не ми каза?
— Какво да ти кажа?
— За белега.
Той изтръпна.
— Кой белег?
— На лицето ти. А аз ти разправях какво ли не. Ти си красив. Колко ли си ми се смял.
— Не съм се смял, Слънчев лъч. И едва ли съм красив.
Той се приближи, улови ръката й и допря дланта й до устните си. Целувката му беше гореща и настоятелна. Силвър усети, че нещо в стомаха й се свива.
— О, Господи! Не ме докосвай така!
— Щом не мога да докосвам така други места, трябва да се задоволя с това — измърмори той.
Силвър се опита да не обръща внимание на горещата вълна, която я обливаше от докосването на устните му.
— Искам да знам защо ме доведе тук.
— Тук ли? Имаш предвид в леглото ми? Съвършен план за прелъстяване, нали?
— Ти къде спиш?
Той посочи старинното канапе до прозореца.
— Там.
Силвър прехапа устни.
— Не ми изглежда много удобно. Твърде малко е за тебе. По-добре аз да сия там.
Лицето му потъмня.
— Дори не си и помисляй. Ще лежиш тук, докато се оправиш!
— Знаеш ли, че си непоносим?
— Казвали са ми.
Силвър наклони глава.
— Освен това знаех, че леглото е твое.
— И как разбра?
— То има твоя аромат. Усещам мирис на лимонов сапун с лек примес на детелина. Мисля, че е купен от много скъп магазин в Норич. О, тук има следи от тютюн и дъх на бренди. Права ли съм?
Люс кимна.
— Преди сто години си щяла да бъдеш изгорена на клада като вещица.