— Брам, не те разбирам. Кажи какво се е случило!
— Люс! Мисля, че е в опасност. Нещо ми подсказва, че този път животът му е наистина застрашен!
Силвър си спомни как изглеждаше той, когато си отиде. Погледът му бе суров и неразгадаем, гласът му е груб от безнадеждност.„Затова никога повече не ме питай защо. Просто си иди и никога не поглеждай назад.“ Глупак! Безразсъден глупак!
Силвър потърси свещ, опитвайки се да не мисли как той стои в засада и очаква поредната си жертва.
— Сигурно това е поредният обир, Брам. Такъв е начинът му на живот и той е доволен от него. Казвал го и на двама ни.
Момчето я зяпна шокирано.
— Нима не те е грижа? Ами ако не се върне? Ако умре там, в пустошта?
— Грижа ме е — тихо каза Силвър. — Дори ме интересува прекалено много. Но не можем да направим нищо. — Очите й бяха тъжни. — Събери си нещата. Връщаме се в Лавендър Клоуз.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Черна нощ. Черни дървета.
Черен път, извиващ се като змия над безкрайни хълмове.
Мрак обгръщаше и душата на Люс. Беше полудял и отчаян, когато спря коня си на възвишението, което гледаше към пътя откъм Норфък.
Отвори кожената чанта и провери пистолетите, стараейки се да не мисли за Силвър.
Така беше най-добре. Най-добре и за двамата. Не трябваше да поглеждам назад. Иначе бе загубен. Откъм другата страна на възвишението се чу чаткане на копита. След миг от мрака изникна Джонас.
— Нямам работа тук — грубо каза той. — Нито пък ти. Ако имах поне зрънце разум, не трябваше да идвам, но мисля, че нямам. Какви ще ги вършим тази нощ,Блакууд?
Люс се изпъна на седлото.
— Те пристигат от юг. Той е богат търговец от Ярмът и пътува с всичките си пари под седалката на каретата. Това е информацията ми. Един пазач язди отзад. Вътре са скрити два пистолета.
Джонас поклати глава.
— Тази работа не ми харесва. Човек да тръгне на път с всичките си пари? Ако ме питаш, това си е направо капан.
По гърба на Люс пропълзя нещо студено, но той не му обърна внимание.
— Май остаряваш вече за тази работа, Джонас. Скоро ще започнеш да виждаш духове в тъмното.
— Да, духове на разбойници, умрели, преди да им дойде времето — мрачно добави шотландецът.
Когато Люс сложи маската на лицето си, над пусто та се спусна лека мъгла. Не след дълго се чу глух кон ски тропот. Люс почувства как пръстите му започват да играят по юздите. Вълнение обземаше цялото му тяло.
От завоя се зададе тежко натоварена пътническа карета.
— Нашият търговец, надявам се — каза мрачно Люс. — И един човек я охранява. Точно както ни беше казано. Дотук информацията ми е вярна.
Джонас изсумтя зад гърба му.
— Твърде лесно, ето какво мисля.
Люс се засмя тихо.
— Започваш да мърмориш като баба, Джонас. Сложи си маската и стисни пистолета. Да, полунощ е и е време Блакууд отново да препусне из пустошта!
Мъглата се спусна на бели талази над огромните камъни, които Люс бе изтъркалял насред пътя. Кочияшът нямаше да ги забележи, докато не връхлетеше отгоре им.
Само още няколко минути, помисли си Люс. Ала някакво смътно чувство му подсказваше, че нещо не е наред.
Той бързо прогони съмнението. Вече нямаше връща не назад. Това не можеше да е капан. Търговецът бе спирал във всеки град между Норич и Кингс Лин, парадирайки с богатството си, натрупано от търговия серни роби.
Люс с удоволствие щеше да ограби този негодник! Кочияшът видя опасността едва двадесет фута, преди да стигне каменните блокове, и стреля във въздуха, мъгла обви Люс, който се спусна към спрялата карета с насочен пистолет. С рязко движение Джонас направи знак на пазача да слезе от коня.
В същото време Люс се приближи до прозореца на каретата.
— Вън от каретата, пътнико! — грубо заповяда той. — И не ме карай да чакам!
Вратата се отвори със скърцане. Отвътре се измъкна висок мъж. Лицето му беше почти скрито от шапка.
— Направо съм отчаян, че нарушавам спокойствието ти, приятелю, но ти нахлу във владението ми и трябва да си взема данъка. Пътникът сви рамене и спокойно стъпи на земята.
— Какво, никакви протести? Никакви признаци на тревога?
Мъжът отметна връхната си дреха, откривайки широки гърди и силни бедра. Люс се намръщи с нарастващо безпокойство.
— Колко пътници има вътре?
Никакъв отговор. Търговецът вдигна рамене и кръстоса ръце пред гърдите си.
Люс се огледа. Наоколо бе тихо и спокойно. После изгледа кочияша.
— Хвърли оръжието, човече!
Кочияшът изруга, но се подчини. Тежък мускет падна на земята и накара конете да се изправят на задните си крака.
Люс усети, че очите на търговеца се впиват в неговите. Не му харесваше този напрегнат поглед. Имаше не що в него…